Обсадата на Лайтнинг

Президентът се обърна и погледна Пруит.

— Някой уведоми ли НАСА за това?

— Не, сър.

— Ами ФБР? Там знаят ли нещо?

— Двама техници от лабораторията за анализи участвуваха в разследването за откриване на двойния агент, сър.

— Добре. Ще се погрижа съответните хора да научат за тези неща, ако това е пътят, по който ще тръгнем. Междувременно пази в тайна цялата работа.

— Да, сър.

— Том, както винаги, ти обясни ситуацията ясно и стегнато. Чудесно изложение.

— Благодаря, г-н президент.

— Благодаря и на вас, г-н Стоун.

— Няма защо, г-н президент.

— Сега, ако не възразявате, бих искал да обсъдя възможностите за действия с моя щаб. Върнете се в Ленгли. Ще ви уведомя за нашето решение.

— Разбрано, сър.

Пруит остави картата и снимките на масичката, взе куфарчето си и даде знак на Кемрън да го последва.

Затвориха вратата зад себе си. Пруит остави куфарчето и бръкна в джоба си.

— Том?

— Да — отговори той, докато дъвчеше таблетките.

— Мисля, че моето участие в тази работа свърши. Направих, каквото се очакваше от мен. Сега на вас, момчета, се пада да…

— Поостани малко. Кой знае, може да се случи нещо интересно.

— Точно от това ме е страх.

— Както и да е, не бързай. Освен това, ако нещата наистина станат интересни, ще ни е необходима и помощта на Мари.

— Защо и тя? Струва ми се, че вече преживя достатъчно неприятности.