Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Гайдаря от Хамелин
Гайдаря от Хамелин - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Гайдаря от Хамелин

Электронная книга - «Гайдаря от Хамелин». Краткое содержание книги:

Една пулсираща от напрежение история за измама, предателство, много пари и човешка низост. Със смразяващите си ходове загадъчен терорист поставя на колене обществото. Безпомощни са ФБР, полицията, ЦРУ. Някой трябва да го спре. Един полицейски лейтенант, това е човекът, който е заставен да се сражава със заплетеността на федералния закон, с едно нечувано изнудване, с алчната за сензации преса, със страха на изнервени политици. Да се сражава със смъртта и с времето. И да успее.
1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 230
Перейти на страницу:

Дотук всичко мина благополучно. Задната част от къщата беше празна. Разузнаването очевидно си бе свършило работата добре. Според техните данни лабораторията се намирала в сутерена.

От този момент насетне започваха най-лошите опасения и страхове на Устад, който се боеше от евентуална безразборна стрелба. Най-слабата част от подготовката за тази операция бе невъзможността им да се сдобият с план на сградата. Нямаха никаква представа за разположението на помещенията, освен наложеното схващане, че в повечето подобни сгради вратата, отвеждаща към сутерена, се намира близо до кухнята. Точно тази врата трябваше да намерят.

Устад махна с ръка да качат големия грездей по стълбището. С него се заеха само двама от мъжете, а другите двама заредиха оръжието си. Устад вдигна ръка с пет разперени пръста и започна да ги свива един по един — първо палеца, а после и останалите, докато ръката му се превърна в юмрук. В момента, в който започна да брои, железният прът се залюля два пъти напред-назад, а после с все сила се стовари върху вратата, изби я заедно с пантите и я хвърли върху кухненския под. Броени секунди по-късно офицер Ранди Дешутс даде знак, че е намерил вратата към сутерена.

Големият грездей се залюля веднъж, дваж и се стовари върху вратата.

Тя издържа. Очевидно беше подсилена.

И прътът отново се залюля, блестящата стрела на върха му бе насочена право към ключалката. Той отново се стовари върху вратата. Във въздуха се разхвърчаха трески, но вратата и този път остана цяла. Устад изпсува на арабски. В момента бяха изложени на показ и удобни за обстрел — най-лошата ситуация, в която можеха да се озоват.

При третия опит една от пантите поддаде. Още два удара и вратата, разтрошена на части, се свлече надолу по стълбището към сутерена. Устад долови познатия до болка звук от започналата стрелба и видя един от неговите хора да пада на земята. Мъжът се претърколи с разкривено от болка лице. Кръв обаче нямаше; защитната жилетка бе спасила живота му и той се бе отървал само с четири счупени ребра.

Устад изкрещя:

— Полиция! — Насочи оръжието си надолу към тъмното помещение и изстреля два пълнителя. Оставаха му още три.

Започна безразборна стрелба. Чуха се викове.

Устад различи пронизителното дрънчене на метал и разбра, че и аварийният изход е бил превзет. Сега щяха да ги обстрелват от две страни. Лошите момчета бяха попаднали в капан.

— Хвърлете оръжията! — долетя някакъв глас отдолу.

Още стрелба. Кратка и накъсана.

Устад долови някакъв звук точно над главата му, последван от отчетливото зареждане на пушка. Обърна се навреме, за да види как едно тяло се търкулна от покрива и тупна в задния двор. Готвачите очевидно бяха поставили наблюдател на покрива. Той обаче бе наблюдавал улицата, а не задния двор и тъй като бе пропуснал атаката на бойците от елитния отряд, бе твърдо решен да избяга, за да си спаси кожата. Скочи бързо на крака, олюля се и откри хаотична стрелба. Един куршум попадна в рамото на Устад. Заслепен от прилива на адреналин, той почти не почувства болка. Вместо това вдигна собственото си оръжие, изстреля един пълнител и видя, че бягащият се олюля — очевидно бе успял да го улучи. Въпреки това беглецът, куцукайки, продължи да се отдалечава през задния двор — използваше маршрута, по който Устад и хората му бяха приближили до къщата.

Устад натисна бутона за радиовръзка с хората си и изкрещя:

— Девън, едно въоръжено птиче тича право към теб! — Зави му се свят и той се отпусна на колене, без да сваля поглед от беглеца, който с олюляване тичаше право към техния фургон.

Задната врата на ремаркето рязко се отвори и Девън Лонг скочи на земята с оръжие в ръка. Устад го видя как отвори уста, за да изкрещи някакво предупреждение, но не чу нищо в какофонията от звуци, която го заобикаляше.

Беглецът се закова на място и насочи оръжието си към Лонг.

Устад промълви:

— Не! Не!

Лонг вдигна оръжието си, но мигновено прецени, че се цели в посока на собствените си колеги. Не би могъл да стреля по беглеца, без да застраши живота на някой от тях. Не бе преценил момента правилно и твърде рано бе изскочил от фургона.

Лонг се хвърли на земята и се претърколи няколко пъти, опитвайки се да намери по-подходящ ъгъл за стрелба. Беглецът откри стрелба. Последва ответен огън. Стрелецът се завъртя на място и се срина на земята. Лонг, който очевидно бе ранен, защото се движеше, щадейки дясната си страна, се хвърли към мъжа, изрита оръжието му настрани и го срита яко в ребрата с върха на ботуша си.

1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 230
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)