Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Черното слънце
Черното слънце - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Черното слънце

Электронная книга - «Черното слънце». Краткое содержание книги:

Агентката Даниел Лейдлоу прави невероятни открития в Амазония: прозрачен маянски камък, генериращ огромна енергия и отчитащ времето до злополучната апокалиптична дата 21 декември 2012 г. и някъде има още такива. Каква енергия ще бъде освободена, ако четирите камъка бъдат събрани заедно? Кой ги е създал — и къде са сега? С помощта на тайнствена маянска карта и пророчество, което говори за края на света, Даниел и нейният екип бързат да открият отговорите. Ала остава един смущаващ въпрос: дали предназначението на тези предмети е да ни спасят, или да ни унищожат?
1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 126
Перейти на страницу:

Откачи шланга, вмъкна се в тунела и заплува към стеснението. От едната страна стърчаха корали, но тя се провря покрай тях.

— Внимавай — предупреди я Хоукър.

Не можеше да му отговори, защото щеше да изразходва въздуха си, но се зачуди кога ли е станал такъв досадник.

А после коралът опря в ребрата й. Опита се да се промуши, ала нямаше достатъчно място. Беше време да се връща.

Оттласна се с ръце, но острите корали, които я бяха пропуснали напред, се забиха в гърба й. Не можеше да се извърти, нито да се върне заднишком. Сърцето й туптеше бясно.

— Дръж се — каза Хоукър.

Даниел чу внезапно свистене на мехурчета. Хоукър беше свалил бутилките си и се приближаваше. Хвана я за крака и я задърпа, но коралите се впиваха в тялото й и деряха кожата й.

— Чакай? — изпъшка тя.

Виеше й се свят. Искаше й се Хоукър да я издърпа, но коралите със сигурност щяха да я порежат, а кръвта във водата щеше да е краят и на двамата.

Извъртя се и погледна нагоре. Имаше чувството, че нещо притиска гърдите й отвън и в същото време, че ще експлодират отвътре.

Хоукър я дръпна пак.

Тя издиша малко въздух, за да освободи напрежението, и мехурчетата се издигнаха нагоре… после се пукнаха.

Хоукър я затегли и тя се хлъзна около метър назад.

— Пусни ме? — едва успя да произнесе думите Даниел.

— Не!

— Моля те, пусни ме? — Нямаше повече въздух, Хоукър почти я беше измъкнал от тунела, ала в този момент тя осъзна нещо — спасението бе напред, а не назад.

Ритна Хоукър, после пак и усети, че го улучва в гърдите. Отскубна се от ръцете му и се оттласна нагоре, където се бяха спукали мехурчетата. Ала преди да успее да стигне дотам, й причерня и светът потъна в мрак.

Хоукър политна назад, стиснал единия плавник на Даниел. Пусна го и се опита да се придвижи напред, но баластният му колан се закачи за нещо. Успя да се освободи, ала не можа да продължи — белите му дробове горяха. Той протегна ръце в сумрака и заопипва.

Не напипа нищо. Измъкна се от кухината, взе бутилките на Лейдлоу и прикачи шланга към маската си. Няколко пъти бързо си пое дъх и отново заплува по тунела, като буташе бутилките пред себе си. Те се удариха в нещо и той ги дръпна назад, после гневно ги тласна навътре — използваше ги като таран и отчупваше големи късове корал и от двете страни.

— Даниел? — извика по радиостанцията. — Чуваш ли ме?

Дълбоко си пое дъх, откачи ножа от крака си и преряза шланга. Избухна взрив от мехурчета и той запрати бутилките напред. Те бавно потънаха на дъното — мехурчетата продължаваха да клокочат нагоре към тавана на тунела, където беше изчезнала Лейдлоу.

Сигурно беше изгубила съзнание. Костюмът й щеше да я издигне нагоре и тя щеше да се преобърне по гръб като корабокрушенец със спасителна жилетка. И щеше да се удари в тавана на пещерата, колкото и да е висок.

Не се надяваше бързо да стигне до нея, а и в безсъзнание Даниел не можеше сама да закачи шланга си, но ако имаше късмет, въздухът от прерязания маркуч щеше да се събере в най-високата точка на тунела и да образува въздушен джоб, в който тя да може да диша, докато Хоукър не я намери.

Той отново се измъкна от тунела, вдигна бутилките си, обърна се и заплува обратно, като атакуваше корала с ножа си.

Успя да се провре през най-ниската част на тунела — след нея дъното отново започваше да се издига.

Стигна до бутилките на Даниел. От прерязания шланг продължаваше да изтича дихателна смес. Подмина ги и заплува нагоре, опипваше наоколо в мрака. Накрая стигна до въздушния джоб и отчаяно заразмахва ръце към тавана и стените.

Невъзможно. Даниел я нямаше…

31.

Пристанищният агент на „Гълф Боут Рентал“ седеше с крака на бюрото и слушаше радио, нахлупил бейзболната си шапка така, че козирката да заслонява очите му от слънцето. Чу приближаващи се по дъсчения кей стъпки и погледна натам.

За своя изненада видя неколцина китайци със спортни панталони и тъмни ризи. Не бяха облечени като за риболовен туризъм.

— Hola — поздрави ги той.

Най-едрият се вмъкна в будката. Останалите заеха отбранителна позиция отвън.

1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 126
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)