Лабиринтът на Озирис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът на Озирис». Краткое содержание книги:
Журналистка е брутално убита в арменската катедрала в Йерусалим и детектив Ариех Бен Рои се заема да открие убиеца. Една от оскъдните следи като че ли не пасва с разследването — връзка със стар случай с изчезнал човек в Египет. Озадачен, Бен Рои се обръща за помощ към стария си приятел и съперник Юсуф Халифа от полицията в Луксор.
Макар и изтерзан от лични проблеми и погълнат от друг случай с мистериозно отровени кладенци в Източната пустиня, Халифа се съгласява да помогне на приятеля си.
Онова, което открива, ще промени завинаги живота и на двамата.
Двете разследвания се преплитат и детективите са въвлечени все по-дълбоко в зловеща мрежа от насилие, тормоз, корпоративни престъпления и антикапиталистически терористични групи. А в сърцето на тази мрежа се намира Лабиринтът — древна загадка отпреди три хилядолетия, която вече е взела живота на двама души, а скоро ще отнеме и още…
Имаше снимка на човек на име Джак Грубман, за когото никога не беше чувал, както и половин страница реклама за (колко подходящо) криминални аудиокниги. Статиите бяха само три. Една за индийската икономика, една за инвеститорски диспут и някакви банкови конгломерати и една за добива на злато.
Злато. Восги.
Наведе се напред и зачете.
„Букурещ. Американският суровинен и нефтохимически гигант «Барън Корпорейшън» получи 30-годишен лиценз за разработката на златната мина «Дръгеш» в западната част на планината Анусени. Регистрираната в Барбадос «Барън Корпорейшън» ще държи 95% от мината, а останалите 5% остават собственост на държавната «Минвест Дева».
Известно още от римската епоха, находището Дръгеш все още съдържа според преценките между 20 и 40 милиона унции злато с уникално високата концентрация от 35 грама на тон.
С безпрецедентен индустриален ход лицензът бе даден едва след като «Барън» предложи железни гаранции за опазване на околната среда и контрол над замърсяването. При процеса на извличане на злато от рудата има значително количество токсични отпадъци и румънското правителство се стреми да избегне катастрофата в Бая Маре от 2000 г., когато се скъса дигата на хвостохранилище и замърси голяма част от басейна на Дунав. Макар че условията на концесията в Дръгеш позволяват бързо разпадащите се токсични материали да бъдат съхранявани на място, «Барън» се наема да извозва всички дълготрайни отпадъци в заводи за преработка в Съединените щати.
«Гледаме изключително сериозно на отговорността ни към околната среда — коментира главният изпълнителен директор на компанията Майк Робъртс. — С удоволствие съобщаваме, че с Дръгеш започваме нова ера на сътрудничество между минната индустрия и опазването на природата.»
Според очакванията при максимален капацитет на работата мината ще произвежда 1,5 милиона унции злато годишно. В момента цената на златото е 525 долара за унция.“
Стигна до края и се облегна назад, озадачен. Нямаше съмнение, че Клайнберг бе търсила именно тази статия. Не само заради връзката със златото, но и защото сред купищата хартия в апартамента й имаше няколко неща за добива на злато, а също и атлас, на който беше отбелязана картата на Румъния. Защо беше търсила всичко това? Според редактора й преди смъртта си беше работила върху статия за трафика на секс робини. Бен Рои изобщо не можеше да си представи как това може да е свързано с добива на злато в Европа, макар че името „Барън“ като че ли му говореше нещо. Почеса се, мъчейки се да си спомни къде го беше чувал. Не успя и след като си взе бележки, реши да продължи нататък.
Следващият вестник — вече зареден и готов — беше „Джерусалем Пост“.
Петък, 2 октомври 2010 г. Първата страница беше пълна предимно със статии за хамацав, текущата политическа ситуация, с малко изображение на шахматна фигура и реклама в долния десен ъгъл, хвалеща равин Меир Кахане — „най-истинският, най-благородният еврейски водач на нашето поколение“. Бен Рои поклати глава, разкъсван от желанието да се изсмее на глупостта на рекламата и раздразнението, че подобен кретен се споменава на първата страница на голям национален всекидневник. После натисна бутона и започна да прелиства вестника.
Отне му по-малко от минута да направи връзката. Страница четири. Кратки новини. Отново „Барън“.
„Офисът на американската мултинационална компания «Барън Корпорейшън» в Рамат Хахаял е бил нападнат в сряда през нощта. Активисти на антикапиталистическа група, наричаща се «Немезида в действие», заплашили с оръжие охраната, откраднали документи и проникнали в компютърната система на компанията. Умоляват се всички, които могат да дадат повече информация, да се свържат с израелската полиция на телефон (03) 555–2211.“
Сега си спомни къде е виждал името „Барън“. Вчера, когато беше попаднал в задръстването при Яфската порта, имаше пано с художествена импресия на бъдещия път след преустройството. И надпис: „Барън Корпорейшън — горди, че спонсорираме бъдещата история на Йерусалим“.
Нямаше представа защо Ривка Клайнберг проявяваше интерес към компанията или проникването в офиса й — както и при статията за добива на злато, тук липсваше открита връзка със статията, върху която е работила. Бързо прелисти останалата част от вестника, за да види дали няма нещо друго. Нямаше и след като отново си записа бележки, той се премести на следващия четец. „Таймс“, 17 май 1972 г. На първата страница имаше снимка на мъж с белезници и заглавие „Г-н Уолас, вече извън критичния списък, се готви за голяма победа в предварителните избори в Мериленд“.