Огненият престол

Стояхме до безлюдния Дворцов площад. След миг всичко стана сиво и мъгливо. Сви ме под лъжичката, сякаш се реех из въздуха. Излязохме от синхрона със света на простосмъртните и минахме направо през желязната порта и плътния камък, след което се озовахме в музея.

Египетската зала беше на приземния етаж, точно както бе обяснил Бес. Влязохме отново в света на простосмъртните и застанахме насред колекцията: саркофази в стъклени витрини, свитъци с йероглифи, статуи на богове и фараони. Тук не беше много различно от другите египетски колекции, които съм виждал — към стотина на брой, — но обстановката беше доста внушителна. Над нас се извисяваше сводест таван. Подът от полиран мрамор беше на сиво-бели ромбове — все едно стъпвахме по зрителна измама. Запитах се колко ли такива помещения има в двореца на царя и дали наистина ти трябват единайсет дни, за да ги разгледаш всичките. Надявах се Бес да не греши и тайният вход за нома наистина да е някъде в тази зала. Не разполагахме с единайсет дни, за да го издирваме. След по-малко от седемдесет и два часа Апоп щеше да се измъкне на свобода. Спомних си светещото червено око под изсъхналите скарабеи — сила на Хаоса, толкова могъща, че можеше да разтопи човешките сетива. След три дни тази чудесия щеше да тръгне да върлува по света.

Сейди повика жезъла си и го насочи към най-близката охранителна камера. Стъклото се пукна и издаде звук като от капан за хлебарки. И при най-благоприятните обстоятелства техниката и магията не съжителстват добре. С едно от най-лесните заклинания на света се поврежда електроника. Достатъчно е само да погледна лошо някой мобилен телефон, и той става на парчета. А компютрите? Те също се разпадат. Предположих, че Сейди току-що е пратила към охранителната система магически импулс, от който на късо дават всяка камера и сензор в мрежата.

Но имаше и друго наблюдение — магическо. Извадих от чантата парче черен ленен плат и два грубо направени восъчни shabti. Увих ги в плата и заповядах:

— I’mun.