Пери Мейсън: Случаят със заровения часовник

— Пак ли вие?

Пери кимна почтително и се засмя.

— Как се озовахте тук, по дяволите? Отдавна държим къщата под наблюдение.

— Ние с господин Дрейк току-що пристигнахме — отвърна адвокатът.

— Така значи.

— И след като съм тук, бих искал да поговоря с госпожица Блейн.

Този път Джеймсън се засмя многозначително.

— За съжаление, господин Мейсън, смятаме да отведем доктор Мейкън, а също и госпожица Адел в качеството ѝ на свидетел. Сигурно доста сте се постарали да пристигнете навреме, но трябва да ви кажа, господин Мейсън, че вече е твърде късно, не можете да спасите клиентката си от кашата, в която се е забъркала.

Заместник-шерифът се обърна към сътрудника си.

— Да ги извеждаме навън — подкани го той, а след като се замисли за миг, побърза да добави: — И да го направим колкото се може по-скоро.

Докато доктор Мейкън и Адел бяха изтикани скоростно навън, Мейсън прошепна на Пол Дрейк:

— Погледни червеникавата кал по обувките на Родни Бийтън.

Адел Блейн хвърли умолителен поглед към адвоката.

Той едва забележимо ѝ намигна, а след това допря показалец до устните си, за да ѝ направи знак да мълчи.

Заместник-шерифът се обърна към Родни Бийтън:

— Вашата кола е паркирана тук, нали? Ние сме оставили нашата долу до разклона. Ще ни откарате ли?

— Това ми прилича на молба, която всъщност е заповед — засмя се Бийтън.

— Е, ние можем да се разпореждаме само със собствените си коли — отвърна също с усмивка Джеймсън. — Предполагам, че вие предпочитате лично да карате своята.

— Да тръгваме — подкани ги Бийтън.

Джеймсън побърза да измъкне задържаните от къщата, като се постара да ги лиши от възможността да поговорят с Пери Мейсън. Адвокатът ги наблюдаваше най-спокойно как излизат, опрял се върху камината с цигара в ръка.

— И аз ще дойда с вас, ако не възразяваш, Род — обади се в последния момент Лола Стрейг.

Бийтън погледна въпросително към заместник-шерифа.

— Тя с вас ли дойде? — осведоми се Джеймсън.

— Да — кимна Бийтън.

— Добре тогава. Вземете и нея.

Бърт Стрейг понечи да каже нещо, но се въздържа и само внимателно проследи групата, докато излезе от къщата, прекоси верандата и пое по стълбите към колата.

— Независимо че сме доста изолирани тук, все пак от време на време преживяваме и по нещо вълнуващо — обади се Мирна Пейсън, след като колата бе вече тръгнала.

— Предполагам, че Адел Блейн е пристигнала с вас? — попита Мейсън.

— Това си е ваше право, господин Мейсън — отвърна тя.

— Кое по-точно?

— Да предполагате, каквото си искате.

Адвокатът се извърна и погледна въпросително към Харли Реймънд.