Петото евангелие
- Автор: Колдуэлл Йен
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-377-7
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петото евангелие». Краткое содержание книги:
С помощта на млад дипломат Йоан Павел II събира във Ватикана деветимата патриарси, за да им върне реликвата при откриването на изложбата. Но дни преди папата да направи този пазен в тайна личен жест, изследователят, доказал произхода на плащаницата, е намерен мъртъв. А „Диатесарон“, евангелието, на което се позовава той, е изчезнало. Заподозрян за убийството е младият дипломат.
По тази причина Йоан открай време е черната овца сред евангелистите. Само един християнски учен преди Тациан се е опитал да създаде евангелска хармония като „Диатесарон“, но изобщо не е използвал текста на Йоан. Нито една група обаче не е възразила срещу Йоан по-категорично от алогите.
— И ти твърдиш — каза Уго, — че за нашите цели алогите са имали право. Ако се интересувам единствено от историята, от фактите, трябва просто да изключа Йоан.
— Зависи. Има правила.
— Отче Алекс, аз съм добър католик. Не искам да изрежа част от Библията с ножица. Но в другите три евангелия пише, че Исус е погребан с плащаница. Не може и двете неща да са верни. Значи изключваме Йоан?
Той сякаш дори не искаше да види думите, които неговият екип от консерватори откриваха под петната в „Диатесарон“. Трябваше да усетя под какъв натиск е поставен, колко неотложна чувства задачата си.
— Или пък — каза той, — да вземем друг пример: Йоан пише, че Исус е помазан със смес от смирна и алой. Според другите евангелия не са използвани благовония, защото Исус е погребан съвсем набързо.
— Защо това има значение?
— Защото химическите изследвания, които опровергават радиовъглеродното датиране, също не откриват следи от смирна и алой по плащаницата.
Не че той грешеше. Просто се движеше твърде бързо. Веруюто на всеки изучаващ Библията е смирението. Предпазливостта. Търпението. Преди шейсет години папата позволил на малък екип да копае под базиликата, за да търси костите на свети Петър. Днес учителите по евангелия са онези хора, на които е поверено да копаят под основите на Църквата, на които е разрешено да търсят там, където е най-опасно. Нужна е огромна предпазливост, всичко друго е безразсъдно.
— Уго, ако съм създал у теб впечатлението, че използваме тези средства с лекота, значи съм сбъркал.
Той положи ръка върху рамото ми, сякаш за да ме утеши.
— Отче, не разбираш ли? Това е хубаво. Много хубаво. Всеки, изучавал плащаницата, допуска, че четирите евангелия са фактологични. Светът прави същата грешка като „Диатесарон“, без дори да го съзнава: ние сплитаме в едно четирите евангелия, макар че това на Йоан не почива на исторически факти. Вероятно има десетки отклонения дори само в неговия разказ за погребението — Исус е положен в гроба от различен човек, по различен начин, в различен ден. Ти промени бъдещето на плащаницата, отче Алекс. Ти откри шперца.
Инстинктът обаче ми подсказваше друго. Подсказваше ми, че средството, което му дадох в ръцете, не е шперц, а по-скоро стенобойна машина. Преподавал съм евангелията на стотици ученици на всякаква възраст, но никога не съм попадал на някой толкова безстрашен по отношение на истината. Уго изпитваше героичен, почти войнствен подтик да заеме страна. Да разбие и най-съкровените убеждения, ако са погрешни. Несъмнено това го накара така разпалено да защитава плащаницата — яростта му срещу несправедливостта на грешката.
Тревожех се за него. Понякога се питах дали по-скоро не би си създал враг, отколкото да угоди на приятел, ако на везните е дори миниатюрна трохичка фактологична истина. Беше безмилостен дори към самия себе си. Веднъж ми призна, че му е много трудно да се откаже от евангелските истории, за които още от малък е вярвал, че отговарят на историческата истина; някаква детска част от сърцето му се късала при мисълта, че яслите и влъхвите съществувал по-скоро в инсценировката на Рождеството, отколкото в онази вълшебна нощ преди две хиляди години. Но завърши с горда усмивка: „Ако хората стоят зад това, значи и аз стоя“. И държеше да започваме всичките си уроци с думите: „Време е да изоставим детинщините“. Беше склонен да се откаже от яслите и от влъхвите, ако така щеше да върне плащаницата на света.
Дълбоко в същината на нашата религия лежи убедеността, че загубата и жертвата са проява на благородство. Да се откажеш от нещо любимо е най-висшето доказателство за християнския дълг. Винаги съм се възхищавал на това качество на Уго. Но не можех да се отърся от усещането, че под храбростта му се крие силен порив към самобичуване, и точно това важно прозрение ми помогна да разбера защо толкова бързо се е сближил с брат ми.
13.
Петрос спи до късно. Обикновено става пръв, нахлува в спалнята и започва да размахва отпуснатата ми ръка като гребло на гръцка трирема. Не съм свикнал да се измъквам тайно от леглото, но успявам да не го разбудя. Докато си гладя расото, не се сдържам и открехвам входната врата, за да се уверя, че Фонтана още е на пост.
Час по-късно с Петрос закусваме в трапезарията. Когато той влиза, възрастните епископи и кардинали вдигат поглед от чиниите си и се усмихват. Тук има повече мъже над осемдесет, отколкото под трийсет. И всички са римокатолици. С Петрос се настаняваме на маса на видно място, където да ни забележи всеки случайно минаващ източен католик и да реши да не избяга. Но напразно.