За честта на Прици

— Всички са тук — каза тя. — Сега ще доведа Поп долу.

Заведе Чарли до плъзгащите се врати, отвори ги и той влезе вътре. Тя ги затвори след него.

Столът на дон Корадо начело на масата беше празен. Винсънт седеше отдясно. Ед Прици — отляво, наредени според възрастта, а не според материалното им положение. Това дразнеше Ед. Анджело седеше отдясно на Винсънт, а вдясно от него беше празният стол на Чарли — срещу Бен Сестеро и Хари Гароне, които седяха вляво от Ед. На другия край на масата седеше един непознат — мрачен мъж с нос като въже и голям корем. Две златни верижки за часовник бяха закачени на сивото му сако от каша. Докато Чарли заобикаляше масата край него, никой не му го представи, затова той не му обърна внимание.

Чарли току-що седна на стола и плъзгащите се врати се отвориха. Амалия въведе дон Корадо в стаята, настани го в стола му, с лице към тях. Всички станаха. Дон Корадо даде знак с лявата си ръка на Амалия да напусне стаята и когато тя излезе, каза на сицилиански, че е щастлив да види Чарли, оправдан от отправените му обвинения. Чарли му благодари.

— Господинът в края на масата е Алвин Гомски — обясни дон Корадо на английски с глух, пресипнал глас. — Той е касиерът на нашата банка. Поканих мистър Гомски, за да чуете от неговата уста какво става.

Погледна го кротко, очаквайки да заговори.

Мистър Гомски можа да разбере само някоя и друга дума, защото дон Корадо говореше със силен акцент, но Ед му беше съобщил защо е поканен.

— Президентът на банката краде — започна Гомски — и ако му се позволи да използва неговата система на неизгодни сделки с чужда валута, банката ще фалира след около девет или може би четиринадесет месеца.

— Благодаря ви, мистър Гомски.

— Документите ще разгледаме утре сутринта — рече Ед.

— Ще поговори за това. — Благодаря ви, мистър Гомски. Ариго, изпрати мистър Гомски — обърна се дон Корадо към най-младия си зет.

— Едуардо ще ви разкаже подробно — каза дон Корадо на сицилиански, когато Гомски напусна стаята.

Едуардо заговори с висок глас на търговец, привличайки вниманието на останалите присъстващи, стреснати от скандално чудовищната новина. Дон Корадо затвори очи, може би за да се съсредоточи по-добре.

— За мен банката винаги е била като родина — заяви Ед Прици на агридженски диалект. — Всичко постигнахме благодарение на банката и не само с натрупаните в нея пари. Човекът, който закупи седемдесет и пет процента от банката, е неаполитанец — Розарио Филарджи. Приел е името Робърт Финли, но този Филарджи — Финли, трябва да е много глупав, ако мисли, че ние няма да защитим нашите двадесет и пет процента. Касиерът на банката, мистър Гомски, когото видяхте тази вечер, ни каза и вие го чухте, че Филарджи измъква големи суми от банката и я води към фалит, като прави тъмни сделки с чужда валута, и че ако не защитим банката, след една година тя ще фалира.

— Какво ще кажете за такъв мръсник? — рече Анджело. — Трябва да му откъснем ташаците, гаден тип.