Московска афера [bg]

— Да не си полудяла?

— Сега пък какво съм направила?

— Ами ако имаше бомба във фотоапарата?

— Кой би сложил бомба във фотоапарат?

— Ние.

— Ако беше толкова опасно, защо ми позволи да го направя?

— Защото очевидно бяха безобидни японски туристи.

— Откъде разбра?

— Знам го.

— Само като ги погледнеш?

— Да, знам го само като ги погледна.

Тя се засмя.

— По-добре внимавай, Габриел. Иначе отново ще ме накараш да се влюбя в теб.

— А ние не можем да си позволим това.

— Не, не можем.

Алон погледна към градината и попита какво й е казал Картър.

— Само това, че преследваш Иван Харков.

— Какво знаеш за него?

— Формално той не е в сферата на наблюдение на Центъра за борба с тероризма, но вероятно трябва да бъде. Започнахме войната в Ирак отчасти защото се опасявахме, че Саддам е склонен да снабдява терористите с високотехнологични оръжия или дори с оръжия за масово поразяване. Но терористите няма защо да ходят в Ирак, за да се снабдят с оръжие. Вместо това могат да се обърнат към международен играч като Иван. За определена сума той ще им продаде каквото поискат и ще им го достави чрез някого от клиентите си в Африка или Латинска Америка.

— Явно добре си научила занаята.

— Бях добре подготвена. — Тя кръстоса крак върху крак и приглади гънките на роклята си. — Какво искаш да направя този път?

— Да научиш наизуст досието на ЦРУ за Иван и неговата мрежа и да прочетеш всичко, което можеш, за Мери Касат. Ейдриън ще ти каже останалото.