Галапагос [bg]

33.

Понякога си представям какво ли щеше да стане с човечеството, ако първите заселници на Санта Росалия бяха пътниците от първоначалния списък и екипажа на „Най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век“: естествено, капитан фон Клайст, Хисако Хирогучи, Сълини Макинтош и Мери Хепбърн, но вместо момиченцата от племето канка-боно — моряците, офицерите, Жаклин Онасис, доктор Хенри Кисинджър, Рудолф Нуреев, Мик Джагър, Палома Пикасо, Уолтър Кронкайт, Боби Кинг, Робер Пепин (най-големият майстор готвач във Франция и — разбира се — Андрю Макинтош, Дзенджи Хирогучи и така нататък.

Островът, макар и трудно, можел да поеме изброените хора. Предполагам, че е щяло да има борби и пререкания, а дори и убийства при намаляването на запасите от храна и вода. Допускам, че някои от хората щели да си въобразят, че Природата (или нещо друго) би се зарадвала, ако те излязат победители. Но що се отнася до еволюцията, оцеляването им не би струвало и пукната пара, след като нямало да се размножат, а повечето жени от списъка били излезли от детеродна възраст и не си струвало да стават обект на борба.

Всъщност през първите тринайсет години на остров Санта Росалия, преди Акико да навлезе в пубертета, единствените способни да раждат жени били сляпата Сълини и Хисако Хирогучи, вече дала живот на дете, цялото покрито с козина, и още три жени, които били нормални. Вероятно всички те, дори против волята им, щели да бъдат оплодени от победителите. В крайна сметка обаче според мен нямало да бъде от особено значение кои мъже извършват оплождането — Мик Джагър, доктор Хенри Кисинджър, капитанът или стюардът. Човечеството пък щяло да стане горе-долу такова, каквото е сега.