Фантом

От горещината стъклата на очилата му се запотиха, но той не ги свали. Докато в колата Андрей и Пьотър го претърсваха за оръжие, аз обследвах погледа му, езика на тялото му, гласа му, ръцете му. И открих единствено самота. Не съществуваше никаква дебела грозна приятелка. Ролята на негова спътница бе поела тайнствената му дрога.

— А как да съм сигурен, че не сте полицай? — попита старецът.

— Къде сте виждали такова ченге? — мъжът посочи крака си.

— Ако внасяте, защо досега не съм ви чувал?

— Защото съм нов. Нямам досие, никой не ме познава — нито в полицията, нито в бранша. Упражнявам престижна професия и досега съм живял нормално. — Лицето му се сви в гримаса — явно опит за усмивка. — Сигурно в очите на някои хора — дори прекалено нормално.

— Хм… — старецът продължаваше да глади брадичката си. Изведнъж хвана ръката ми и ме придърпа към стола си така, че да застана срещу непознатия. — Да ти кажа, Густо, според мен той сам синтезира продукта. Ти как мислиш?

— Възможно е — отвърнах след кратък размисъл.

— Не по-зле от всеки друг знаеш, че не е нужно да си Айнщайн, за да го направиш, Густо. В интернет бъка от подробни указания как да си приготвиш морфин и хероин от опиум. Купил си, да речем, десет килограма суров опиум. Трябват ти малко кухненски прибори, хладилник, малко метанол, вентилатор и хоп! — осем килограма и половина суров хероин. Пречистваш го и ето ти килограм и двеста грама чиста стока.

— Не е толкова лесно — отвърна мъжът в анорака, след като си прочисти гърлото.

— Въпросът е откъде се снабдявате с опиум — продължи старецът.

Мъжът поклати глава.

— Аха… — провлечено промърмори старецът, докато милваше ръката ми. — Не е опиат, а опиоид.

Онзи нито потвърди, нито отрече.

— Чу ли го какво каза, Густо? — старецът посочи с показалец куция му крак. — Произвежда изцяло синтетична дрога. Не му трябва помощ от природата и от Афганистан. Опира се на елементарни химични закони и го приготвя в кухнята си. Така осъществява пълен контрол и не поема риска на контрабандата. А полученият резултат държи по-дълго от хероина. Сред нас се е появил голям шмекер, Густо. Такава предприемчивост заслужава уважение.

— Моите почитания — промърморих аз.

— С каква скорост върви производството?

— Около два килограма на седмица. Понякога повече, понякога по-малко.

— Ще купувам цялата продукция.

— Цялата? — попита мъжът съвсем вяло, без никаква нотка на изненада.

— Да, всичко. Мога ли да ви отправя едно бизнес предложение, господин…?

— Ибсен.