Шадоус Фол [bg]

— Благодаря ти, Страж.

„Моля, няма защо“, долови в съзнанието си сух, стържещ глас.

Погледна назад сепнато, после изгледа подозрително Морисън, който го чакаше търпеливо по-напред в тунела. Много му се искаше да попита дали и той е чул гласа, но определено подозираше, че Морисън ще отвърне само: „Какъв глас?“, а му се струваше, че не би понесъл това в този момент. Сви леко рамене и отиде при него. Човек би си помислил, че животът в Шадоус Фол през всичките тези години би го направил по-малко чувствителен към неща от този род, но трийсетте години като продавач на цветя бяха го предпазили от повечето безумни аспекти на града. Което бе поне отчасти причината да е доволен, че е останал цветар толкова дълго. След осемдесет и седем приключения и четиридесет и девет издания на собствения му комикс усещаше, че му се полага спокойно пенсиониране.

Двамата с Морисън продължиха да вървят надолу по тунела в потока от трепкащи светлинки. Блуждаещите огънчета се стрелкаха напред или изоставаха назад, но блестяха все така ярко. Дълго време нищо не се случи и Голд започна отново да се отегчава. Той с любопитство заразглежда кривините по стените от пръст. Бяха гладки, почти излъскани, без следи от някакъв майсторлък, който да подскаже как е бил изкопан тунелът. Понамръщи се. Трябва да е имало нещо — следи от инструменти, някакви подпори, транспорт… нещо.

Внезапно Морисън спря, Голд също. Младият бард наведе леко глава встрани, сякаш се заслуша в слаб, далечен звук. Голд се съсредоточи, но чуваше единствено тяхното собствено тихо дишане. Бяха доста под повърхността, доста далеч от звуците на външния свят. Тогава чу едва доловими стъпки, идваха бавно, без да бързат, приближаваха от мрака пред тях. Няколко от сияйните светлинки се стрелнаха надолу по коридора да видят кой е, после явно предпочетоха да се върнат бързо при Голд и Морисън. Звукът от стъпки бавно се усили, макар и все още странно приглушен. Голд се взря в тъмнината пред тях, после се обърна назад откъдето бяха дошли. Звукът можеше да идва и от двете посоки. Погледна към Морисън, но и той изглеждаше объркан. В този миг една фигура се показа от стената точно пред тях, като нещо, което изниква от гъста мъгла. Голд инстинктивно отстъпи крачка назад, а Морисън стисна болезнено ръката му, за да му попречи да направи някакво неподходящо движение.