Ледената принцеса

Усмихна се горчиво, докато раздигаше чиниите от закуската на Лукас. Вече не помнеше дори как се изписва думата свобода. Целият й живот бе затворен между стените на апартамента. Живееше само заради децата, заради децата и заради надеждата, че ще открие точното заклинание, магическите думи и всичко ще стане както преди.

Бавно затвори капака на кутията за масло, прибра кашкавала в найлонов плик, сложи чиниите в миялната машина и избърса масата. Когато кухнята отново заблестя от чистота, седна на един стол и се огледа. Чуваше единствено шумоленето на Ема от детската стая. Можеше да се наслади на няколко минути спокойствие. Кухнята бе голяма и просторна, с хармонично съчетани дървени и стоманени елементи. Не бяха пестили при обзавеждането, затова преобладаваха марките „Филип Старк“ и „Погенпол“. Самата Ана би предпочела по-романтична кухня, но когато се нанесоха в петстайния апартамент в квартал Йостермалм, реши, че е по-добре да си премълчи.

Нямаше сили да се занимава с притесненията на сестра си по отношение на къщата във Фелбака. Не можеше да си позволи да проявява сантименталност, а и парите от продажбата щяха да им позволят да започнат отначало. Знаеше, че Лукас не се чувства добре в Швеция и работата тук не му допада, че иска да се върне в Лондон. Именно там бе мястото, където животът кипи и може да се гради кариера. В това отношение Лукас гледаше на Стокхолм като на замряло блато. Той може и да печелеше добре, даже доста добре на настоящата си работа, но с парите от къщата във Фелбака и собствените им спестявания щяха да могат да си купят подобаващо жилище в Лондон. Това бе важно за Лукас и следователно и за нея. На Ерика щеше да й мине. Тя живееше сама, имаше апартамент в Стокхолм и работа. Така или иначе щеше да отсяда в къщата във Фелбака само през лятото. А парите щяха да й дойдат добре. Писателите не печелеха много и Ана знаеше, че сестра й понякога има сериозни затруднения. С времето щеше да осъзнае, че това бе най-доброто решение. И за двете.