Покоряването на шотландеца
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Покоряването на шотландеца». Краткое содержание книги:
За Брейдън МакАлистър се говори, че може да покоси врага с един удар и всяка жена с една-единствена целувка. Подтикван от мъжете, той се нагърбва със задачата да откаже Маги от глупавите й планове за осигуряване на мир. Но Маги е имунизирана срещу чувствените опити на Брейдън да я спре и скоро намеренията му се обръщат срещу него. Изведнъж клетвата, която е дал на себе си преди толкова време, никога да не отдаде сърцето си на някоя жена, е разклатена от привличането помежду им…
Ще успее ли Брейдън да опази душата си от пагубната омая на любовта… или Маги ще покори гордия шотландец?
Така че, сега тя бе неговата дама, прошепна сърцето й. По-добре така, отколкото да не го получи никога.
Само да беше толкова лесно. Колкото и да я болеше, когато го виждаше да преследва други жени, не можеше да си представи колко по-зле би се чувствала, ако му се отдаде и след това я изостави.
Сърцето й нямаше да го понесе.
Маги се протегна и докосна лицето му.
- Искам да ти повярвам, но самият ти си го казвал много пъти. Дошъл си на тази земя, за да обичаш жените. Забележи в множествено, не в единствено число.
- Това ли трябва да предприеме човек, за да те спечели.
- Да, искам мъж, който никога няма да ми изневери.
- Искаш много.
- Твърде много, според братята ми.
- Значи си съгласна да остарееш сама? Очарована, Маги наблюдаваше начина, по
който светлината танцуваше в очите му.
- Едва ли ще съм сама. Братята ми имат достатъчно деца, които да ме държат заета.
Той се намръщи:
- Не искаш ли собствени?
- Повече от всичко. Но нуждая ли се от мъж за това, е, нуждая ли се?
Шокираното изражение на лицето му я накара да се засмее.
- Не чух това, което си мисля, нали?
- Разбра ме - добави тя бързо. - Толкова много деца нямат никой, който да ги обича. Брат ти е бил едно от тях. Сигурна съм, че когато съм готова ще открия дете, което да се нуждае от майчина любов.
- Разчиташ ли изобщо на някого за нещо? - А ти?
- Различно е. Аз съм мъж. Ще бъде нехайство от моя страна да разчитам на някого.
- Същото би било да обременя друг за моето благополучие. Винаги съм се справяла сама и ще продължа да го правя.
Брейдън се втренчи поразен в нея:
- Маги, ти си странно момиче.
- Забравяш вироглаво и неразумно.
- Това трябва да са думи на Ангъс.
- Всъщност напоследък най-често на брат ти Локлан. Но също така и на всеки, на когото някога му се е налагало да се справя с мен.
Брейдън се засмя, но преди да отговори Син излезе от гората пред тях.
- Има малко сечище по-напред по пътя, ако ви интересува. Сега тръгвам след вечерята.
- Нуждаеш ли се от помощ? - попита Брейдън.
Син поклати глава.
- Най-добре остани с Маги, в случай че някой от приятелите ни се върне.
- Добра идея.
Брейдън вдигна вързопите им от влажната земя, подаде й нейния и се отправи в посоката, от която бе дошъл Син.
- Хайде, да открием нашия лагер.
Маги се взря в гърба му, копнеейки за невъзможното. Твърде лесно можеше да си представи, че притежава такъв мил и чудесен мъж, който да я привлича. Само ако можеше да му се довери със сърцето си.
Но тя знаеше по-добре. Бе изплакала достатъчно сълзи за него. Щеше да се задоволи с приятелството му, опитвайки се да защити сърцето си по най-добрия възможен начин.
Брейдън запали малък огън, когато откриха мястото, където Син бе оставил вързопа си. Маги седна и захвърли торбата си. Въздъхна тихо от болката в рамото си, причинена от тежестта на вързопа.
- Ето - каза Брейдън, коленичейки зад нея. - Нека да ти помогна.
Преди да успее да протестира, той постави топлите си ръце върху раменете й и нежно разтри схванатите й мускули.
Оу, сега се чувстваше по-добре. Много, много по-добре.
Маги затвори очи и се наслади на усещанията, които дланите му предизвикваха, докато се плъзгаха по ключицата и раменете й. Ръцете му се стискаха и отпускаха в един съблазняващ, успокояващ ритъм.
Докосването му бе едновременно леко и твърдо, горещо и изкусно. Тя неволно изстена, когато притисна палци в гърба й и ги завъртя.
О, твърдото му, горещо докосване беше чисто и просто райско.
Брейдън се наведе толкова близо до нея, че можеше да усети суровия му, земен аромат. Можеше да помирише бъза в косата му.
- По-добре ли си? - попита той с плътен и дълбок глас.
- Да - въздъхна тя, разтопена от приятните усещания.
Той протегна дясната си ръка, улови нежно лицето й в нея и повдигна брадичката й, докато тя не го погледна. Маги се взря в него със страхопочитание от красотата му. Прекрасните му, зеленикаво-кафяви очи потъмняха, докато я гледаше в очакване.
И след това я целуна.
Маги изстена, когато устните му докоснаха нейните, връхлетя я течна топлина, която се събра в центъра на тялото й и запулсира в първична нужда, която почти не разбираше. Докосването на Брейдън бе нежно и внимателно. Страстта вече утихваше.
Маги искаше да го усети по-близо. Нуждаеше се от това.
Обви ръцете си около него и Брейдън с охота прие неизречената й покана, премествайки тялото си, докато между тях не остана друго, освен дрехите им.
Устните му напуснаха нейните, спускайки се с бавни, горещи целувки от бузата към шията й, където подразни плътта й с езика си. Маги простена, когато усещането разпространи тръпки по цялото й тяло. Олюля се от чувствата, които я изпълваха, сливаха се в нещо невероятно. И това беше Брейдън, нейният Брейдън, който я караше да се чувства по този начин.