Синът на вдовицата

— Дай към „Ниспетийе“ — нареди на шофьора. — Карай към квартал Алкент.

Че защо му беше на убиеца да го следи? Можеше да влезе в дома му, да си сипе уиски и да го чака, метнал крак връз крак. На негово място така щях да направя, помисли си.

Докато таксито влизаше в квартала, беше спокоен неочаквано и за себе си.

— Чакай вдясно. Ако не се върна до пет минути, викай полицията.

— Какво? — шофьорът го гледаше ужасен. — Полицията ли?

— Прави каквото ти казвам. Моля те. Изчакай. Потърси ги, ако не дойда — пъхна стотачка в ръката му през прозореца и се отдалечи.

Наближаваше полунощ. Повечето съседи спяха. Тихо се качи на четвъртия етаж. Докато пъхаше ключа в ключалката, си мислеше дали сърцето му няма да се раздумка като тъпан, но не стана така. Беше спокоен. Ужасяващо спокоен. И все пак допускаше какво ще намери.

Завъртя ключа и отвори. Протегна ръка през пролуката и включи осветлението. Светна и лампата на хола вляво.

Убиецът отново го беше изпреварил. Бавно се прокрадна през коридора и погледна в хола.

Точно както очакваше. Домът му, също като кабинета, приличаше на бойно поле.

С една разлика.

Комисар Корай Булут. Седнал в едно кресло насред хаоса, се усмихваше и го чакаше.

— Добре дошли, докторе — прошепна. — Вече мислех, че няма да дойдете.

Сарп тръгна сред разхвърляните вещи като пострадал от земетресение.

— Очаквах, че вие и хората ви наблюдават дома и кабинета ми.

— Вашата секретарка…

Сарп сепнато се обърна.

— Да не ѝ се е случило нещо?

— Бъдете спокоен — каза комисарят, като видя изписания по лицето му страх. — Как се казваше? Такова…

— Филиз Буран.

— Да, госпожа Филиз и сестрата на Корай Булут, госпожа Суна, са в безопасност. В момента са в хола на дома ѝ в Джихангир заедно с трима мои хора. Секретарката ви е много възпитана и умна жена. Щом научила, че подчинените ми от часове наблюдават дома ѝ отвън, веднага ги повикала да ги почерпи. Заместникът ми страшно харесал баницата.

— Престанете, моля ви — каза рязко.

— Добре — отговори Хаккъ Каплан. — Но при едно условие. Вече ми кажете истината. И ми обяснете какво означава този знак на стената…

Сарп едва тогава забеляза изрисувания с червен спрей на стената кръст с дръжка. Настръхна от ужас. Червената боя се стичаше надолу като кръв.

— Какво е това, докторе?

Дали щеше да разбере, ако му отговореше, че е подписът на Тувалкаин? Но нямаше и намерение да му казва. Дори се насили да се усмихне:

— Ами… Опит на непрофесионален художник.

— Непрофесионален художник ли?

— Като гледах графитите на младежите по стените, си мислех, че е лесно да се работи със спрей. Но не било вярно. И всичко оплесках. Ще се наложи боядисване. Няма как.

— Да не искате да кажете, че това е ваше дело?

— Казвам, че не успях. Вярвайте ми, че една сърдечна операция е по-лесна от спрея.

Комисарят се усмихна скептично.

— Ясно. Значи, вие го нарисувахте, но неуспешно. Боята е била повечко и потекла.