Птича песен
- Автор: Фолкс Себастиан
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент прес
- ISBN: 978-954-641-026-9
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Любовь и отношения
Электронная книга - «Птича песен». Краткое содержание книги:
„Хипнотична история за любовта и войната.“ — „Сънди Експрес“
„Амбициозна, необикновена, затрогваща, отнемаща съня книга. «Птича песен» не е съвършен роман, а просто велик роман.“ „Нюйоркър“
Зарови лице в дланите си и започна да се моли на Бог да го спаси. Не че имаше задача, която искаше да изпълни, нито съдбовно призвание, което да следва — просто искаше да види отново Маргарет. Искаше да погали косата на Джон. Синчето ми, помисли си той, докато седеше на дъжда, скъпото ми момче. Изходът от войната нямаше да се повлияе от това дали той щеше да живее, или да умре; днес взривът щеше да откъсне главата на Търнър, утре можеше да е неговата, на Шоу или на Тайсън, това беше без значение. Нека те умрат, молеше се той засрамен; нека те умрат, но моля те, Боже, запази ме жив.
Цяла нощ седя така необезпокояван и сам, опитваше се да извика в уморения си ум картини от предишния си живот, за да намери утеха в него, когато редицата от пушки се прицели в главата му. Спомни си футболните мачове по поляните на Хакни Маршис, приятелството с работниците от строежа на Лондонското метро, лица и звуци от детството си, сина си. Не приличаше на живот, достоен за спасяване. Накрая паметта му предлагаше само фрагменти от най-ранното му детство — как седи до кухненската печка, мириса на майка му, която го целува за лека нощ. С тях дойде и желанието да заспи, да се предаде.
Стана и протегна схванатите си ръце и крака, след това се промъкна обратно на позицията си в окопа при Тайсън и Шоу. Малко преди зазоряване отиде при сержант Адамс.
— Тръгвай — каза Адамс. — Оправи се. Стегни си колана.
Не беше от сержантите, от които войниците се страхуваха. Беше присмехулен и рядко крещеше. Повечето тайно му се възхищаваха.
— Чух всичко за теб, заспал си на пост — каза той.
Джак не отговори. Беше готов да умре.
— Може и да извадиш късмет. Някои от младите офицери избухват по-лесно, други — по-трудно. Рейсфорд е най-странният от всички. Няма друг като него. Насам.
Адамс го поведе през тесен окоп в дъното, от който тръгваха няколко разклонения. Посочи му едното и му каза нататък да върви сам.
Джак вдигна глава към ръба на света, който изплуваше в сивкавата светлина — обгорените простреляни дървета, някога зелените поля, които вече бяха неизменно кафяви, тъй като почната им беше разорана от шрапнели. Беше се примирил, че ще го напусне.
Слезе по дървената стълба и стигна до една скована от подръчни средства врата със спусната пред нея противогазова завеса. Почука и зачака.
Един глас му каза да влезе и той отвори. Отвътре се разнесе силен мирис на керосин. Дим от лула забулваше вътрешността на помещението. Джак успя да различи дървен нар, чийто край някой се беше свил и спеше, набързо сковани маса и столове. Изглеждаше по-сносно от мизерната обстановка, с която беше свикнал, макар че грубите дъски, от които бяха направени стените, консервните кутии, използвани като чаши, свещите, фитилите и пироните, които заместваха липсващите вещи от първа необходимост, й придаваха доста примитивен вид.
— Кой си ти? — попита го лейтенантът, който седеше заедно с друг офицер край масата. Другият беше капитан Уиър, командирът на ротата на Джак, дошъл на посещение на пехотата.
— Файърбрейс, сър. Казахте ми да се явя при вас в шест тази сутрин.
— Защо?
— Бях заспал на пост.
Офицерът се изправи и отиде при Джак. Доближи лице до неговото. Беше мъж с тъмна коса, посребряваща на слепоочията, гъсти мустаци, които скриваха горната му устна, и големи кафяви очи, взиращи се пронизително в него. Можеше да е на всякаква възраст — от двайсет и пет до четиридесет.
— Нямам никакъв спомен.
— Май смятахте да ми повдигнете обвинение, сър.
— Не мисля, че мога да го направя. Не си ми подчинен. Ти си тунелджия, нали?
— Тъй вярно.
— От твоите е, Уиър.
Джак погледна към Уиър и забеляза почти празната бутилка уиски на масата. До нея имаше само две чаши.
— Седни, Файърбрейс. Пийни — каза Уиър.
— Не, благодаря ви, сър. Ако аз…