Часовникът на Пандора
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-8240-29-7
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Ужасът в „Щамът Андромеда“ на Крайтън.
Политическите машинации във „Версия Пеликан“ на Гришам.
Един самолет, отхвърлен от света. Едно надбягване с времето, неизвестността и смъртта
— Вече става дума и за нашето собствено правителство — отвърна Холанд. — А що се отнася до компанията, не ти ли минава през ума, че вицепрезидентът може за нула време да ни уволни и двамата?
— А, значи това било! Друго не те интересува, освен да си запазиш шибаната службичка!
Холанд рипна и заканително тикна показалец в лицето му.
— Ще се държиш прилично, ясно ли е, инспекторе? От теб очаквам да проявиш малко професионализъм, а не да бълваш каруцарски мръсотии в кабината ми!
Роб се стресна и взе да отваря и затваря уста като риба.
— Добре де — каза най-сетне, — въпросът не е там. Имам предвид, че уж си командир, а се оставяш да те водят за носа!
— Твоя милост не би се подчинил, така ли?
— Точно така.
— И имаш наглостта да ми го кажеш точно ти, дето ми наду главата с наставления за строго спазване на всички правила?!
Роб размаха ръце уж от досада.
— Добрият командир знае кога да каже на компанията да върви на майната си и сам да реши как да постъпи.
— Значи като добър командир следва да вземам собствени решения?
— Най-после позна!
— Добре, господинчо. Решавам, че най-правилният ход е да изпълня заповедта на компанията и да подкарам самолета към Африка.
— Ама ти май наистина нищо не разбираш, Джеймс.
— Виж какво…
— Най-правилният ход ще е да не им се подчиниш!
— Слушай, до гуша ми дойде от приказките ти! Или ще престанеш да ме тормозиш, или… — Холанд се разрови в чантата си и тръшна летателната си книжка в скута на Роб.
— Това пък какво е? — възкликна Роб.
Холанд се надигна, подпря длани на хълбоците си и се наведе над него заплашително.
— Сега ще видиш какво е, гаден подлецо! — изръмжа. Едва овладяваше гнева си. — Или веднага ще сложиш подписа си, сополанко нещастен, или ще докажеш, че си мъж, и ще поемеш управлението на самолета!
Роб не издържа на свирепия му поглед. Да поеме управлението и сам да взима всички решения? Точно сега? И дума да не става! Бръкна в джоба на ризата си и безмълвно извади писалката.
14
Киев, Украйна
Събота, 23 декември, 4:28 ч (0228 Z)
Кой знае откога звънеше телефонът в мразовитата ранна утрин, та да прекъсне сладките сънища на Юри Стеблинко: най-сетне беше станал космонавт и летеше в Космоса към… Е, вече нямаше значение къде. Образите бързо избледняха и се изпариха.
Още не се бе зазорило, когато отвори очи. Лежеше по гръб в непрогледния мрак, затоплен от пухкавото тяло на Аня. Косите й галеха лицето му, парфюмът й гъделичкаше ноздрите му. Резкият пронизителен писък на телефона почти заглушаваше тихичкото й хъркане. Той се опита да стане от леглото, но телата им още бяха слети. С нежна усмивка внимателно я обърна настрани, зави я грижливо и застана гол в леденостудената стая.
Ослуша се с надеждата, че досадният телефон най-после ще млъкне, но той най-нахално продължи да дрънчи. Кой би могъл да го търси по това време? Всъщност дали въобще него търсеха? Връзките бяха направо ужасни и телефоните често звъняха погрешка. Истинско чудо бе да попаднеш на човека, когото търсиш.
Аня още спеше и той се изкуши за миг да се върне в прегръдките й, но любопитството му надделя. Отиде на пръсти в хола и вдигна слушалката.
— Ало? — каза тихо.
— Юри Стеблинко ли е на телефона? — попита на руски мъжки глас със силен акцент.
— Да, аз съм. Кой се обажда?
— Един приятел. И евентуален работодател.
— Трябва сам да се сетя, така ли?
— Да, но без имена.
Юри разтърси глава, за да се разсъни. Трепереше от студ.
— Почакайте една минутка. — Запали нощната лампа, взе халата на Аня от стола и се загърна в него. — Добре, значи ще си играем на гатанки. Все пак бихте ли ми подсказали малко?
— Спомняте ли си Владивосток, приятелю? А човека от хотел „Метропол“? Е, същият човек сега би могъл да ви възложи задача, която бързо ще ви издигне в кариерата.
Рефлексите, придобити от двайсет години стаж в КГБ, тутакси се задействаха и мисълта му заработи трескаво. Нещата явно бяха сериозни, щом човекът не иска да се споменава името му.
За последен път Юри пътува на изток преди две-три години по поръчение на военните. Всъщност това май беше последната му изява като полковник от руските Военновъздушни сили. Но във Владивосток бе ходил един-единствен път, и то по лична работа.