Тайната на Сенеф
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Диоген“ #3
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-111-2
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Тайната на Сенеф». Краткое содержание книги:
Усети нещо лепкаво и сведе поглед към ръцете си. Бяха изцапани с кръв.
Бълк пусна портфейла като опарен и го изрита обратно в ъгъла. Внезапно изпита непреодолим пристъп на гадене.
— Човече… – възкликна той високо и напрегнато. – Господи, човече…
— Как мислиш, дали убиецът го е изпуснал? – попита Морис.
Сърцето на Бълк тежко блъскаше в гърдите. Погледът му се плъзна по всички сенчести ъгълчета, по всички лавици, отрупани с гротескните лица на мъртъвците.
— Трябва да се обадим на Манети – каза Морис.
— Чакай малко… Просто ми дай минутка. – Бълк се опитваше да мисли през надигащата се мъгла от страх и изненада. – Защо не го видяхме това нещо на идване?
— Може да не е било тук.
— Значи убиецът е някъде там, пред нас.
Морис се поколеба.
— Не бях помислил за това.
Бълк усещаше как кръвта пулсира в слепоочията му.
— Ако е пред нас, сме в капан. Няма друг изход от тавана.
Морис не каза нищо. Лицето му изглеждаше восъчно на
мъждивата светлина. Той извади радиостанцията си.
— Морис вика Централата, Морис вика Централата. Чувате ли ме?
Отсреща отговори само равномерното пращене на статичното електричество.
Бълк изпробва своята радиостанция, но резултатът бе същият.
— Исусе Христе, проклетият музей е пълен с места без обхват. Човек би казал, че след толкова пари, хвърлени по охранителна техника, можеха да инсталират още някой и друг рипийтър.
— Нека да се движим. Може би в някоя от другите стаи ще има сигнал. – И Морис тръгна напред.
— Не в тази посока! – възрази Бълк. – Той е пред нас, забрави ли?!
— Няма как да сме сигурни. Вероятно просто не сме забелязали портфейла на влизане.
Бълк погледна лепнещата си от кръв ръка и чувството на гадене в стомаха му се усили.
— Не можем просто да си седим тук – продължи Морис.
Бълк кимна.
— Добре. Ще вървим, но бавно.
Сега на тавана се стелеше мрак, така че той включи фенерчето си. Прекрачиха прага към следващото помещение. Бълк обикаляше всичко с лъча на фенерчето. Стаята бе наблъскана с удължени глави, изработени от черна вулканична скала. Бяха толкова нагъсто, че за двамата оставаше съвсем тясно пространство за придвижване.
— Опитай пак да се свържеш – произнесе Бълк полугласно.
Отново нищо.
Таванският коридор правеше деветдесетградусов завой към една галерия от тесни, подобни на килерчета стаи: навсякъде имаше ръждясали метални рафтове, натежали от кашони, от които буквално извираха някакви малки стъклени кутийки. Бълк ги освети с фенерчето. Във всяка имаше по един голям черен бръмбар.
В момента, в който влизаха в третото килерче, от черното пространство пред тях се разнесе трясък, който замря сред звън на стъкло.
Бълк подскочи.
— Мамка му! Какво беше това?
— Не знам – отвърна Морис. Гласът му бе треперлив и напрегнат.
— Той е пред нас.
Те зачакаха неподвижно. След миг нещо отново се сгромоляса.
— Божичко, звучи сякаш някой е решил да срине тавана! Още хрущене на стъкло, последвано от ужасяващ нечленоразделен писък.
Бълк отстъпи назад и пипнешком извади радиостанцията си.
— Бълк вика Централата! Чувате ли ме??
— Тук Централна охрана, десет-четири.
Тряс! Поредният задавен писък.
— Господи, тук горе има побъркан маниак! В клопка сме!
— Местоположението ви, Бълк?
— Таванските помещения, сграда 12! Секция 5 или може би 6. Тук има някой, който е на път да изкърти стените! Открихме и портфейла на онзи, изчезналия. На Липър. Какво да правим?
Пропукване, неясен шум, отговорът долетя накъсан.
— Не ви чувам!
— … се оттеглете… не се забърквайте… обратно…
— Накъде да се оттеглим? В капан сме, глухи ли сте?!
— … не се приближавайте…
Разнесе се нов оглушителен трясък, този път от по-близо. Блъсна ги воня на алкохол и мъртви животински екземпляри. Бълк заотстъпва назад, крещейки в радиостанцията:
— Пратете ченгетата! Извикайте Отряда за бързо реагиране! В капан сме!
Пращене.
— Морис, опитай с твоята!
Като не получи отговор, Бълк се обърна. Радиостанцията лежеше захвърлена на пода, а Морис тичаше презглава по виещия се коридор, по-далеч от шума, навътре към мрака.
— Морис! Почакай! – Бълк се опита да прибере радиостанцията, треперещите му пръсти я изтърваха и той се спусна след партньора си, местейки тлъстите си бедра в отчаян опит да преодолее инерцията на огромното си туловище. Чуваше как ужасното късащо, блъскащо, премазващо нещо бързо се приближава иззад гърба му.