Фурияте на принцепса

Гората мълчеше в този час преди зазоряване, но Сирус, нейната вятърна фурия, донасяше всеки шум до Амара така, сякаш се разнася ясно точно до ухото й. Шумолене на дървета при най-малкия порив на вятъра. Пърхане на сънливи птици, шум на пера. Нещо се промъкваше горе по дърветата, може би катеричка се подготвя за ранен старт на деня или някакъв нощен гризач пълзи обратно към гнездото си.

Раздаде се шумолене — може би елен, който си проправя път през храстите. А може би — не. Амара фокусира Сирус върху звука и откри втори шум — този на триене на плат върху плат. Това не беше елен, а нейната цел.

Тя се обърна по посока на звука и бавно се придвижи напред, запазвайки абсолютна тишина, като напълно се фокусира върху своята невидимост. Да се научиш да използваш изработеното от фурии облекло беше много по-просто, отколкото очакваше, и със сигурност много по-лесно, отколкото да използваш създаден от фурии воал. Всичко, което трябваше да направи, беше да се концентрира върху цветовете на заобикалящата среда и да ги проектира върху плата, при което той ги абсорбира и имитира, превръщайки се в още едно размито петно на заобикалящия фон.

Разбира се, дизайнерката-изобретател, която продаваше скъпите дрехи, щеше да събори небето с крясъците си, когато чу как нейното изобретение, разработено като последен писък на модата, ще бъде използвано.

Тази мисъл накара Амара да се усмихне. Съвсем малко.

Все още не виждаше нищо, когато слухът й подсказа къде е нещото, и друго вече нямаше значение. Тя изпъна лъка с бавно, отработено движение, след което пусна стрелата. Стрелата стремително полетя напред и от нищото се появи размита фигура, която в крайна сметка се превърна в тази на съпруга й. Тъпата дървена стрела не представляваше смъртна заплаха, но когато той отметна маскировъчния си плащ и мръщейки се, потърка ребрата си, Амара също изпита болка.

— О — промърмори тя, като свали наметалото си и се показа, — извинявай.

Той се огледа за миг, забеляза я и кимна.

— Няма нищо. Всичко е наред. Какво мислиш?

— Трябваше да използвам Сирус, за да проследя звуците на придвижването ти. Нито веднъж не те забелязах, дори когато знаех къде си.

— Както и аз теб, дори когато те проследих с помощта на земна магия. Бих казал, че наметалата работят — каза Бърнард и я дари с усмивка, която бързо се превърна в гримаса. — Инвидия Акватайн може би не би пожертвала и гарваново перо за Империята, но изглежда усета й за мода става полезен.

Амара се засмя и поклати глава.

— Когато шивачката чу, че искаме да разпори роклите и да ги префасонира в пътни наметала, си помислих, че ще започне да бълва пяна от устата си — още повече, когато едното трябваше да бъде направено за теб.

Бърнард безшумно се насочи през храстите и, както винаги, въпреки размерите си почти не раздвижи клонките и листата.