Скитникът евреин
- Автор: Сю Эжен
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Димитър Христов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Скитникът евреин». Краткое содержание книги:
— Страх ме е от смъртта… аз съм голям грешник…
— И глупак… — допълни Родин и спокойно зачака издъхването на своя доскорошен съучастник…
Вечерта Родин седеше сам в стаята си и разсъждаваше върху образа на Сикст V. Когато стенният часовник удари полунощ той се изправи и величествено вдигна глава:
— Дойде 1-ви юни. Родът Ренепон вече не съществува! Сякаш чувам да бие и часовникът на църквата Свети Петър в Рим!
LXIII глава
Една поръчка
В същото време, когато Родин стоеше замислен пред портрета на Сикст V, пълничкият отец Кабочини се срещна с Фарингея и с добродушна усмивка му подаде част от кръст.
— Негово Високопреосвещенство кардинал Малипиери ми поръча да ви предам това нещо днес, на 31-ви май.
Метисът, който никога не се вълнуваше, изведнъж трепна болезнено. Лицето му помръкна и като изгледа навъсено нисичкия свещеник, отговори:
— Не трябва ли да ми кажете още няколко думи?
— Разбира се: „Много има от чашата до устните“.
— Добре — каза метисът.
Свещеникът с любопитство изгледа Фарингея, който съедини двете парчета от кръста, защото самият той не бе посветен докрай в тайната мисия.
— Какво ще правите сега с този кръст?
— Нищо… — отвърна метисът, все така замислен.
След малко той се обърна към отчето:
— В колко часа Негово Преподобие отец Родин ще бъде на улица „Свети Франц“?
— Много рано.
— Дали ще отиде в църквата да се помоли, преди да излезе?
— Такъв е обичаят на преподобните отци.
— Близо ли спите до него?
— Като негов секретар, съм настанен в стаята до неговата.
— Той е толкова загрижен за собствените си интереси, че може и да пропусне сутрешната молитва. Затова не е лошо да му напомните за това задължение.
— Бъдете спокоен. Виждам, че сте загрижен за неговото спасение.
— Твърде много… Все още съм само спомагателен член — продължи Фарингея, — но никой не е така предан, тялом и духом на Обществото. Бохвания е нищо пред него…
— Какво е това Бохвания, приятелю?
— Бохвания прави трупове, които изгниват, а Обществото оставя трупове, които вървят… Бохвания е пред Светото Общество, каквото е детето пред своя баща. Слава на Обществото! Слава! Баща ми да беше негов неприятел и него щях да убия! — завърши метисът възторжено.
След малко той погледна отец Кабочини и заговори отново:
— Говоря ви така, за да предадете моите думи на кардинал Малипиери. Помолете го да ги предаде на…
— На кого?
— Той знае. А сега лека нощ — завърши грубо метисът.
— Лека нощ, приятелю. Благодаря ви за вашите чувства към Обществото. То се нуждае от силни защитници, защото, уви, в него понякога се промъкват предатели…
— Към тях не трябва да се проявява никаква милост! — отсече Фарингея.
— Никаква милост! — повтори нисичкият свещеник.
— И не забравяйте да подсетите отец Родин за сутрешната молитва…
— Няма да забравя — каза отец Кабочини.
След това двамата се разделиха.
Когато се прибра в къщата, Кабочини научи, че е пристигнал пратеник от Рим, който донесъл някакви писма за Родин.
LXIV глава
Първи юни
Църквата до къщата на преподобните отци бе малка и хубава.
Олтарът й бе великолепно украсен и проблясваше в полумрака. Под органа, в едно закътано място, се намираше гладко издълбан мраморен съд за вода.
Близо до този съд за светена вода, скрит от любопитни погледи се бе спотаил Фарингея. Той бе разтревожен и от време на време потреперваше. В него се водеше някаква вътрешна борба. Въпреки стихията на разрушението, която владееше вътрешния му мир, той изпитваше и дълбоко уважение към Родин. Той знаеше, че Родин вярва в неговата преданост, а освен това отлично познаваше механизмите на Исусовото Общество. Тези противоречиви чувства бушуваха в съзнанието на Фарингея.
Докато разсъждаваше върху тези тежки за него въпросителни, в църквата отекнаха стъпки.
Било от разсеяност или от тъмнината, Родин не забеляза скрития метис. Той се приближи до мраморния съд с вода и потопи ръцете си в него.
Молитвата на Родин, разбира се, не бе дълга, защото бързаше да тръгне към улица „Свети Франц“. Като постоя известно време на колене, редом с Кабочини, той се изправи, поклони се по посока на хора и тръгна към вратата.