Европа.История
- Автор: Дейвис Норман, Дэвис Норман
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: абагар
- Жанр: История
Электронная книга - «Европа.История». Краткое содержание книги:
appassionato
ЮЗИНАТА НА СВЕТА
827
В света на операта националните митове са съчетани с изумителни звуци, за да се създадат музикални драми с несравнима сила. Публиката, която гледала и слушала, прикована на местата си, по време на представлението на “Борис Годуной’ от Мусоргски или на “Пръстенът на нибелунгите” от Вагнер не се интересувала от правилните и погрешните неща в историята. Националните опери са поле, където великолепието на музиката само привидно се засилва от фантастичността на либретото. [NIBELUNG] [OPERA] [SUSANIN] [TRISTAN]
He може да се отрече, че развитието на национализма било близко преплетено с модернизацията на европейското общество. Действително някои историци с марксистки убеждения отиват прекалено далеч, настоявайки, че съотношението било абсолютно. “Основната характеристика на модерната нация и на всичко, свързано с нея, пише един от тях, е нейната модерност”31. Подобно твърдение разваля добрата хипотеза, като я преувеличава. Политическото потисничество може да бъде също толкова ефективно, колкото и социално-икономическата модернизация в стимулирането на модерния национализъм; и съществуват няколко примера за преждевременно развили се национални движения, които са напреднали съвсем добре още преди модернизацията. Процесите на модернизация определено променили естеството на съществуващите вече национализми и разширили тяхната социална база отвъд всички предишни ограничения. “Трансформацията на национализма” в главната епоха на европейската модернизация след 1870 г. била реалност, която малко хора биха искали да опровергаят.
Национализмът подчертавал също и важното разграничение между “цивилизация” и “култура”. Цивилизацията била общият сбор от идеи и традиции, наследени от античния свят и от християнството; тя била присадена върху местните култури на всички европейски народи отвън, за да оформи общото им наследство. Културата (Kultur в немския смисъл), обратно, израствала от ежедневния живот на хората. Тя се състояла от всичко, което било специфично за определена нация: от нейния роден говор, фолклор, от нейните религиозни отклонения, от нейните особени практики. В по-ранни времена цивилизацията била възхвалявана, а културата - презирана. Сега национализмът правел обратното. Националните култури били възхвалявани, а общата цивилизация - принизявана. Образованият, мултиезичен, космополитен елит на Европа отслабвал; полуобразованите национални маси, които се смятали само за французи, германци, англичани или руснаци, ставали все посилни.
Теоретизирането за национализма не е отслабнало с времето. Сред модните идеи в края на XX век може да се разгледа гореспоменатата социологическа връзка между национализма и модернизацията: психологическата концепция за Нацията като “въображаема общност”, към която изтръгнати от корена си или новообразовани индивиди избират да принадлежат; и идеята за “Измислената традиция” - механизма, при който зараждащи се нации създавали свои собствени митологии. Интересно е да се отбележи, че всяка от тези много съвременни идеи може да се открие в трудовете на малко известния полски социалист и социален теоретик, Казимир Келес-Краус (1872-1905)32.
Националистическите страсти неизбежно подхранват конфликти. Почти всички части от Европа съдържали етнически малцинства, чиито народни национализми били склонни да се сблъскат с водения от държавата национализъм на властите. В Бри-
тания съществували три потенциални сепаратистки движения; в Руската империя те ] били седемдесет. Дори в Германската империя, която била забележително хомоген- | на от етническа гледна точка, трайни конфликти възникнали в бившите полски провинции, на датската граница в Шлезвиг-Холщайн и в Елзас-Лотарингия. [elsass] [SLESViG] Важни конфликти възникнали между лидерите на националните движения и лидерите на либералните или социалистическите мнения, които или не се съгласявали с национализма perse, или възразявали срещу приоритета, отдаван на националните цели.
Русия била подходящ случай, където имперското държавно строителство на династията Романови влязло в конфликт не само с неруските народи от империята, но също и с популярните чувства за държавно строителство на самите руснаци. В старото сърце на Москва “Империята” живеела неспокойно наред с “Нацията”. Имперските институции, базирани върху двореца, аристокрацията и бюрокрацията, оперирали като чуждестранна окупационна сила в едно до голяма степен селско общество, с което тя почти нямала нищо общо. Освобождаването на крепостните само отложило разочарованието на тази селска нация, чийто живот бил базиран върху селската община и Руската православна църква. Провалът на опитите от началото на XIX век за създаване на простонародна руска Библия, която би могла да послужи за основен камък в създаването на една модерна национална култура, се смята за критичен33.