Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
Глава 22.
1. Пророчество за долината на видението. — Що ти е, та си цял възлязъл на покрива?
2. Шумний граде, който се вълнуваш, граде, който ликуваш! Твоите избити не са с меч убити, нито са в битка умрели;
3. всички твои вождове бягаха заедно, но бяха вързани от стрелците; всички намерени у тебе са вързани заедно, колкото и далеч да бягаха.
4. Затова казвам: оставете ме, горко ще плача; не силете се да ме утешавате, задето е разорена дъщерята на моя народ.
5. Защото е ден на смутня, потъпкване и бъркотия в долината на видението от Господа, Бога Саваота. Събарят стени, и викът стига до планината.
6. И Елам носи колчан; люде на колесници и ездачи, и град Кир открива щит.
7. И ето, най-добрите твои долини са пълни с колесници, и ездачи се наредиха срещу портите,
8. и снимат покривалото от Иудея; и ти в оня ден мяташ поглед към оръжницата в кедровия дом.
9. Но вие виждате, че са много проломите в стените на Давидовия град, и събирате вода в долния водоем;
10. отбелязвате къщи в Иерусалим и събаряте къщи, за да укрепите стените;
11. и правите между двете стени пазилище за водата от стария водоем. А на Тогова, Който прави това, не поглеждате, и не гледате Оногова, Който отдавна е определил това.
12. И Господ, Господ Саваот, ви вика в тоя ден да плачете и тъгувате, да се острижете и да се препашете с вретище.
13. Но ето, веселие и радост! Убиват волове и колят овни; ядат месо, пият вино и казват: „да ядем и да пием, защото утре ще умрем“.
14. И откри ми в ушите Господ Саваот: няма да ви се прости това нечестие, докле не умрете, рече Господ, Господ Саваот.
15. Тъй рече Господ, Господ Саваот: върви, иди при оня царедворец, при Севна, началника на двореца (и му кажи):
16. що имаш и кого имаш тук, та си изсичаш тука гробница? — Той изсича за себе си гробница на височината, дяла си жилище в скалата.
17. Ето Господ ще те прехвърли, както силен човек хвърля, и ще те стисне на топка,
18. като те свие на свивка, ще те хвърли като топка в широка земя; там ти ще умреш, и там твоите великолепни колесници ще бъдат гавра за дома на твоя господар.
19. И ще те тласна от твоето място, и ще те свалят от твоето достоинство.
20. И в оня ден ще призова Моя раб Елиакима, Хелкиев син,
21. и ще го облека с твои дрехи и с твой пояс ще го опаша, и властта ти ще предам в ръцете му; и той ще бъде отец за жителите иерусалимски и за дома Иудин.
22. И ключа на Давидовия дом ще туря на раменете му; той ще отвори, и никой не ще затвори; той ще затвори, и никой не ще отвори.
23. И ще го крепя като гвоздей на твърдо място; и той ще бъде като славно седалище за дома на отца си.
24. И на него ще виси цялата слава на бащиния му дом, на деца и внуци, на цялата покъщнина до последно свирало.
25. В оня ден, казва Господ Саваот, ще се поклати укрепеният на твърдо място гвоздей, ще бъде изваден и ще падне, и ще се изпотроши всичко, каквото виси на него: защото Господ казва.
Глава 23.
1. Пророчество за Тир. — Ридайте тарсиски кораби, защото той е разрушен: няма къщи, няма кой да влиза в къщите. Туй им биде обадено от земята Китийска.
2. Млъкнете жители на острова, който пълнеха сидонски търговци, плаващи по море.
3. По големи води се привозваха в него житата на Сихор, жетва на голямата река, и той беше тържище на народите.
4. Засрами се, Сидоне; защото, ето що казва морето, морската крепост: като че не съм се мъчила с родилни мъки и не съм раждала и не съм отгледвала момци, нито отраствала моми.
5. Кога стигне вестта до египтяни, те ще потреперят, като чуят за Тир.
6. Преселяйте се в Тарсис, ридайте, жители на острова!
7. Това ли е вашият ликуващ град, комуто началото е от древни дни? Нозете му го носят, да се скита в страна далечна.
8. Кой определи това за Тир, който раздаваше венци, чиито купци бяха князе, а търговците му — най-чутовни на земята?
9. Господ Саваот определи това, за да посрами всяка горделива слава, за да унизи всички най-чутовни на земята.
10. Ходи’ по земята си, Тарсиска дъще, като реката: няма вече пречки.
11. Той простря ръка върху морето, потресе царства; Господ даде повеля за Ханаан — да съборят крепостите му,
12. и каза: няма вече да ликуваш, посрамена девица, дъще Сидонска! Стани, иди в Китим, но и там не ще имаш мира.
13. Ето земята на халдейци. Тоя народ по-преди го нямаше; Асур му тури начало от пустинни жители. Те издигат кулите си, събарят чертозите му, превръщат го в развалини.
14. Ридайте, кораби тарсиски, защото вашата крепост е разорена.
15. И в оня ден ще забравят Тир за седемдесет години, колкото дните на един цар. А след седемдесетте години с Тир ще стане същото, което пеят за блудницата: