Мъглите на Авалон (Том 1)

Тя дори не изпитваше толкова голяма нужда от тялото му. Моргоуз, която се кискаше и шушукаше за способностите на якия си млад любовник, никога не би могла да ги разбере. За нея би било непонятно защо им е нужно да се виждат, без да се любят. Всъщност бяха съгрешавали в плътския смисъл на думата много рядко — когато бяха по-млади и имаха съгласието на Артур, а Гуенхвифар още се надяваше, че би могла да роди престолонаследник. Имаше и други начини да изпитат физическо удоволствие, и те й се струваха не толкова порочни, като че ли по-малко нарушаваха съпружеските права на Артур над тялото й. Тъй или иначе, не това бе най-важно за нея. Искаше просто да бъдат заедно с Ланселет… Често си казваше, че наистина се привличат по-скоро душите, а не телата им. Защо Бог, който проповядваше любов, да осъжда такова чувство? Да, те бяха прегрешавали и тя се бе покайвала всеки път, но какво лошо би могло да има в тази любов на душите им?

„Не съм отнела от Артур нищо от себе си — нищо, от което той е имал нужда. Той трябваше да има до себе си кралица, повелителка, жена, която да управлява замъка и домакинството. Имаше нужда и от престолонаследник, но не аз, а сам Бог го лиши от син“.

В мрака се чуха тихи стъпки. Гуенхвифар прошепна:

— Ланселет?

— Не позна.

Тъмнината се разкъса от слабото пламъче на малък светилник. За миг Гуенхвифар се обърка — видя пред себе си лицето на любимия, но такъв, какъвто бе преди години — но разбра бързо кой би могъл да бъде.

— Как смееш? Дамите ми не са толкова далеч оттук. Ще викам — и никой няма да ти повярва, ако се опиташ да кажеш, че аз съм те повикала.

— Не мърдай — просъска той. — Опрял съм нож в гърлото ти, лейди. — Тя трепна и придърпа завивките около тялото си, а той добави: — Не се страхувай, нямам никакъв интерес към тялото ти. Прелестите ти са малко престояли и поизтъркани от прекомерна употреба.

— Това вече е прекалено — каза пресипнало втори глас. Имаше още някой в тъмнината зад Гуидиън. — Не й се присмивай, човече! Мръсна работа е тая, да надзъртам в спалните, и ми се ще да не се бях захващал с нея. Пазете тишина и си намерете места да се скриете!

Гуенхвифар разпозна гласа на Гауейн, а сетне видя и още едно добре познато лице.

— Гарет! — възкликна тя горчиво. — Какво правиш тук? Мислех, че си най-добрият приятел на Ланселет!

— Тук съм точно защото съм му приятел — каза сурово Гарет. — Онзи там — и той посочи Гуидиън — не би имал нищо против да му пререже гърлото, а после да нареди всичко тъй, че ти да бъдеш обвинена в убийство!