Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
19. а ти си захвърлен вън от гробницата си като захвърлен клон, като дреха на убити, на погубени с меч, които спускат в каменни ровове, — ти си като тъпкан труп,
20. няма да се съединиш с тях в гроба; защото ти разори земята си, уби народа си: племето на злодейците довеки няма да се спомене.
21. Гответе клане за синовете му поради беззаконието на баща им, за да не въстанат и да не завладеят земята и да не напълнят вселената с неприятели.
22. И ще въстана против тях, казва Господ Саваот, и ще изтребя името на Вавилон и целия остатък — и син, и внук, казва Господ.
23. И ще го направя ежево владение и блато, ще го измета с изтребителна метла, казва Господ Саваот.
24. С клетва казва Господ Саваот: както намислих, тъй и ще бъде; както реших, тъй и ще стане,
25. за да съкруша Асура в Моята земя и да го стъпча в Моите планини; и ще падне от тях яремът му, и бремето му ще се снеме от рамената им.
26. Такова е решението, определено за цялата земя, и ето ръката, простряна върху всички народи,
27. защото Господ Саваот е решил, — и кой може да отмени това? Ръката Му е простряна, — и кой ще я отвърне?
28. В годината, когато умря цар Ахаз, биде такова пророческо слово:
29. недей се радва, земьо Филистимска, че е съкрушен жезълът, който те поразяваше; защото от змийния корен ще излезе аспида, и плодът й ще бъде хвъркат змей.
30. Тогава най-бедните ще бъдат нахранени, и немотните ще си почиват в безопасност; а твоя корен с глад ще уморя, и той ще убие твоя остатък.
31. Ридайте, порти! с глас викай, граде! Ще се раздробиш ти, цяла земьо Филистимска; защото от север иде дим, и няма изморен в техните пълчища.
32. А какво ще обадят вестителите народни? — Това, че Господ е утвърдил Сион, и в него ще намерят убежище сиромасите от народа Му.
Глава 15.
1. Пророчество за Моав. — Тъй! нощем ще бъде разорен Ар-Моав и унищожен; тъй! нощем ще бъде разорен Кир-Моав и унищожен!
2. Той възлиза към Баит и Дивон, възлиза на оброчището, за да плаче; Моав ридае над Нево’ и Медева; те всички са с остригани глави, всички с обръснати бради.
3. По улиците му се препасват с вретище, по покривите му и стъгдите всичко ридае, в сълзи тъне.
4. И пищи Есевон и Елеала; гласът им се чува дори до Иааца; след тях и войниците на Моав ридаят, душата му се вълнува в него.
5. Ридае сърцето ми за Моав; бягат от него към Сигор, до трета Егла; възлизат с плач на Лухит, по Хоронаимския път дигат страшен вик;
6. защото водите на Нимрим пресекнаха, ливади изсъхнаха, трева изгоря, — злач не остана;
7. затова те пренасят отвъд Арабийската река остатъците от имота и това, що са скътали;
8. защото писък се носи по всички предели на Моав, плачът му стига до Еглаим, плачът му стига до Беер-Блим;
9. защото водите на Димон се с кръв напълниха, и Аз ще напратя върху Димон още ново нещо, — лъвове върху избягалите от Моав и върху останалите в страната.
Глава 16.
1. Пращайте агнета за владетеля на страната, пращайте от Села в пустинята към планината на дъщерята Сионова;
2. защото дъщерите на Моав при Арнонските бродове ще бъдат подобни на скитница птица, изхвърлена от гнездото.
3. Свикай съвет, вземи решение; засени ни със сянката си посред пладне като нощем, прикрий изпъдените, не издавай скитниците.
4. Нека поживеят у тебе моите изпъдени моавци; бъди им закрила от грабители: защото притеснителят — няма да го има, грабеж ще престане, потисници ще изчезнат от земята.
5. И престолът ще се утвърди с милост, и на него ще седне с вярност, в Давидовата шатра, съдия, който дири правда и се стреми към правосъдие.
6. „Слушали сме за гордостта на Моава, извънмерна гордост, за неговата надутост и високомерие и за неговото беснуване: неискрена е речта му.“
7. Затова Моав ще заридае за Моав, — всички ще ридаят: стенете за крепостите на Кирхарешет: те са досущ съборени.
8. Есевонските полета се изтощиха, както и Севамското лозе; властителите на народите изтребиха най-добрите му лози, които достигаха до Иазер, разстилаха се по пустинята; младочките им се ширеха, преминаваха отвъд морето.
9. Поради това и аз ще плача за лозата Севамска с плача на Иазера, ще те обливам със сълзите си, Есевоне и Елеало; защото по твоя гроздобер и по твоята жетва няма вече шумна радост.
10. Изчезна от плодоносната земя радост и веселба, и по лозята не пеят, нито се радват; лозарят не тъпче грозде в линове: Аз прекъснах веселбите.
11. Затова моята вътрешност стене за Моава като гусла, и сърцето ми за Кирхарешет.
12. Ако и да се яви Моав и до умора да се подвизава по оброчища, и да дойде при светилището си, за да се помоли, пак нищо не ще помогне.