Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
6. Весели се и радвай се, жителко Сионова, защото велик е посред тебе Светият Израилев.
Глава 13.
1. Пророчество за Вавилон, което изрече Исаия, син Амосов.
2. Дигнете знаме на гола планина, издигнете глас, махнете им с ръка, да навлязат през княжеските порти.
3. Аз дадох повеля на Моите избраници и призовах да изпълнят гнева Ми Моите юнаци, които тържествуват във величието Ми.
4. Голям шум е по планините, като че от многолюден народ, бунтовен шум на царства и народи, събрани заедно: Господ Саваот преглежда готовата за бой войска.
5. Идат от далечна страна, открай небе, Господ и оръдията на Неговия гняв, за да съкрушат цяла земя.
6. Ридайте, защото денят Господен е близък, — иде като разрушителна сила от Всемогъщия.
7. Затова ръцете у всички отпаднаха, и сърцето на всеки човек се стопи.
8. Те се ужасиха, гърчове и болки ги хванаха; мъчат се като родилка, смаяни се гледат един други, лицата им пламнаха.
9. Ето, денят Господен иде лют, с гняв и пламнала ярост, за да обърне земята в пустиня и да изтреби от нея грешниците й.
10. Звездите небесни и светилата не дават от себе си светлина; слънцето се помрачава при изгрева си, и месечината не сияе със светлината си.
11. Аз ще накажа света за злото, и нечестивците — за техните беззакония; ще премахна високоумието на горделивите и ще унижа надутостта на притеснителите;
12. ще направя тъй, че людете ще бъдат по-скъпи от чисто злато, и мъжете — по-скъпи от офирско злато.
13. Затова ще потреса небето, и земята ще се мръдне от мястото си поради яростта на Господа Саваота, в деня на пламналия Му гняв.
14. Тогава всякой като подгонена сърна и като напуснати овци ще се обърне към народа си, и всякой ще побегне в земята си.
15. Но комуто се падне, ще бъде пронизан, и когото хванат, ще падне от меч.
16. И младенците им ще бъдат смазани пред очите им; къщите им ще бъдат разграбени, и жените им обезчестени.
17. Ето, Аз ще дигна против тях мидяните, които не ценят среброто и не ламтят за злато.
18. Техните лъкове ще поразят юношите и не ще пожалят плод в утроба; очите им няма да се смилят над деца.
19. И Вавилон, красота на царствата, гордост на халдейци, ще бъде съборен от Бога, както Содом и Гомора,
20. не ще се засели никога, и в него не ще има жители от рода в род; няма арабец да разпъне шатрата си, и овчари със стада там не ще пладнуват.
21. Но в него ще обитават зверове пустинни, и къщите ще се напълнят с бухали; камилоптици ще се заселят там, и песоглавци ще подскачат.
22. Чакали ще вият в чертозите им, и хиени — в увеселителните домове.
Глава 14.
1. Близко е времето му, и не ще закъснеят дните му; защото Господ ще помилва Иакова и пак ще обикне Израиля; ще ги засели в земята им, ще се присъединят към тях другоземци и ще се прилепят към дома Иаковов.
2. Ще ги вземат народите и ще ги заведат на мястото им; домът Израилев ще си ги присвои на земята Господня като роби и робини, ще вземе в плен своите пленители и ще владее над своите потисници.
3. И в оня ден, кога Господ те отърве от скръбта ти, от страха и от тежкото робство, под което беше заробен,
4. ти ще подемеш победна песен против вавилонския цар и ще кажеш: как изчезна мъчителят — пресече се тиранията!
5. Господ съкруши жезъла на нечестивците, скиптъра на владетелите,
6. който яростно поразяваше народите с неотвратни удари, гневно владееше над племената с неудържимо гонение.
7. Цяла земя си отдъхва, почива, възклицава от радост;
8. и кипарисите се радват за тебе, и кедрите ливански, думайки: откак ти заспа, никой не идва да ни сече.
9. Адът преизподен се раздвижи заради тебе, за да те посрещне при твоето влизане; заради тебе разбуди рефаимите, всички вождове на земята; дигна всички царе езически от престолите им.
10. Те всички ще ти говорят: и ти стана безсилен като нас! и ти стана подобен нам.
11. Гордостта ти е свалена в преизподнята, с всичкия ти шум; под тебе са червеи за постилка, и червеи са твоя покривка.
12. Как падна ти от небето, деннице, сине на зората! Разби се о земята ти, който тъпчеше народите.
13. А в сърце си думаше: ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от Божиите звезди и ще седна на планината в събора на боговете, накрай север;
14. ще възляза в облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния.
15. Но ти си свален в ада, вдън преизподнята.
16. Които те виждат, вглеждат се в тебе, думат си за тебе: тоя ли е човекът, който земя разклащаше, царства раздрусваше,
17. вселената в пустиня обърна и разрушаваше градовете й, пленниците си не отпущаше по домовете им?
18. Всички царе на народите, всички почиват с чест, всякой в своята гробница;