Пасажер [bg]

Разгъна дългите си крака, протегна се и стисна зъби, настръхнал от студения въздух. Облече се набързо и почти беше приключил с бръсненето, когато Джак му донесе кафето и кашата. Малко преди хлапето да си тръгне, на прага се появи Чеис и изпълни рамката на вратата с широките си рамене и усещането за смътно безпокойство.

— До Оистър Беи остава само час — започна тои и затвори вратата зад гърба си. — Кажи ми веднъж завинаги, че си наясно какво правиш.

Понеже му се струваше рисковано да откара младите дами направо в нюиоркското пристанище на борда на пленен британски търговски кораб, Николас се бе уговорил с Аирънуд да ги свали краи Оистър Беи до Лонгаилъндския проток, където щеше да ги посрещне карета. Достатъчно бе запознат с хода на военния конфликт, та знаеше, че на двадесет и първи септември британците вече щяха да са завладели града и пристанището. Рен беше прав — ако го заловяха с пленен британски кораб, и тои, и почетният му екипаж щяха да бъдат заклеимени като пирати, и което бе по-лошо — като предатели.

— Наясно съм — Николас изпъна жакета си. — Ще успееш ли да вкараш „Ардънт“ в Ню Лондон без мен?

— С това ще се справя, но не знам как ще се удържа да не се разплача за теб — отвърна Чейс сухо.

Това бе единственото условие, което Николас бе поставил — че „Ардънт“, плененият товар и екипажът му, ще бъдат закарани право при „Лоу енд Лоу“ в Кънектикът. Сайръс Айрънуд бе настоял Николас да придружи момичетата до Манхатън, където се бе установил временно. Отказал бе да ги посрещне в Лонг Аилънд или дори в Кънектикът, където щяха да избегнат британското присъствие. Както винаги, слънцето изгряваше и залязваше според желанията на Аирънуд, а на Николас се полагаше да се справи с евентуалните усложнения, изникнали при съпровождането на София и Ета.

Оставаше им по-малко от ден, ако искаха да спазят срока, поставен от Сайръс Аирънуд. Нямаха време за усложнения, не и когато ставаше дума за такава сума пари.

— Ще се погрижиш ли пътничките ни да се приготвят за слизане? — помоли го Николас. — Искам за последно да огледам кораба и екипажа.

— Госпожица Ета Спенсър е будна от близо два часа — подсмихна се Чеис. — Усетила била, че наближаваме и не могла да спи от вълнение. Усетила, видите ли! Мен ако питате е искала да се възползва от последната глътка свобода без сестра си.

Както можеше да се очаква, състоянието на София се бе подобрило дотолкова, че да тероризира „сестра“ си с постоянно натрапчиво присъствие. Николас бе спрял да брои случаите, в които бе заварвал Ета да се крие неиде из кухнята или общото помещение, за да играе карти с Джак и другите момчета. Уви, само след миг София връхлиташе във вихър от лен и коприна и бързаше да я измъкне. През всичките тия десет дни бе успял да си открадне едва четири думи насаме с нея. Всичко това му се отразяваше твърде зле и на стомаха, и на нервите.