Конан Воинът [bg]

Проклет да съм! — промърмори Конан и огледа стаята подозрително, но не видя друг вход или друг обитател. После тръгна безшумно към момичето, чиито слаби рамене се тресяха, а лицето й бе заровено в ръцете. От дебелите обръчи, закачени за ръцете на идола се спускаха тънки златни вериги, обвиващи слабите й китки. Той постави ръка върху голото й рамо, а тя подскочи конвулсивно и вдигна обляното си в сълзи лице.

— Конан! — Мюриела направи конвулсивно усилие да го прегърне, но веригите й попречиха. Той сряза мекото злато съвсем близо до китките й и мрачно изрече:

— Ще трябва да носиш тези гривни, докато намеря длето или пила. Пусни ме, по дяволите! Вие актрисите сте адски емоционални. Какво, все пак, се случи с теб?

Когато се върнах в стаята на оракула — простена тя, — зърнах богинята, легнала върху платформата както когато я видях за пръв път. Извиках ти и хукнах към вратата… После нещо ме сграбчи отзад. Затисна устата ми с ръка и ме понесе през една пролука в стената, после надолу по някакви стълби и през тъмен коридор. Не видях какво ме държи, докато не минахме през голяма метална врата и не влязохме в един тунел, осветен като тази стая.

О, едва не припаднах, като видях! Те не са човешки същества! Те са сиви, космати дяволи, които вървят като хора и ломотят нещо неразбираемо. Стоят тук и като че ли чакат, веднъж ми се стори, че някой се опитва да отвори вратата. Едно от съществата дръпна метален лост и нещо се строполи от другата страна на вратата. После ме понесоха по някакви коридори и каменни стълби до тази стая. Завързаха ме за коленете на този отвратителен идол и си заминаха. О, Конан, кои са те?

— Слугите на Бит-Йакин — изръмжа той. — Намерих един ръкопис, от който научих доста неща, после налетях на няколко фрески, които ми разказаха останалото. Бит-Йакин е бил пелиш, който се е скитал из долината, след като народът на Алкмерон я е напуснал. Открил тялото на принцеса Йелая и разбрал, че от време на време жреците се връщат, за да й правят оброци, защото тя още тогава била почитана като богиня. Той я обявил за оракул и станал гласът на оракула — говорел от нишата, която избил в стената зад платформата от слонова кост. Жреците изобщо не подозирали за това и никога не успели да видят него или слугите му, защото те винаги се криели, когато хората идвали. Бит-Йакин живял и умрял тук, без да бъде разкрит от жреците. Кром знае колко дълго е живял тук, но трябва да са минали векове. Пелишките мъдреци могат да удължават живота до стотици години. Сам съм виждал някои от тях. Защо е живял тук сам и защо се е правил на оракул, никой смъртен не знае. Предполагам, че чрез оракула е пазел града от нашествия, направил го е свещен и никой не е закачал хората му. Той е ял от храната, която жреците носели като оброк за Йелая, а слугите му са яли други неща. Отдавна знам, че под езерото тече подземна река, в която хората от пелишките планини хвърлят мъртъвците си. С помощта на стълби, увиснали над водата, слугите на Бит-Йакин са можели да улавят труповете, които плували по подземната река. Всичко това е записано върху пергамента. Нарисувано е и на фреските по стените.