Скарлет [bg]

„Орденът на глутницата“

На страницата се изсипа дълъг списък от музикални банди и групи по интереси, които всички до една зовяха себе си глутница вълци и тайни общества.

„Страж от ордена на глутницата“

Нула резултата.

„Вълците“

Още щом въведе думата, разбра, че терминът бе твърде общ. И бързо го поправи на „Шайката на вълците“.

Насреща й замигаха двайсет хиляди и четиристотин резултата и тогава добави „Париж“. Излезе една музикална банда, която преди две лета беше ходила на турне в Париж.

„Улична банда Вълците“

„Отряд Вълците“

„Кръвожадни похитители, които се представят за справедливи подражатели на вълците“

Нищо. Нищо. Нищо.

Разгневена, тя набута косата си в качулката. Кафето беше цъфнало пред нея, без да забележи, и като поднесе чашката към устните си, тя духна парата и отпи една глътчица.

Орденът на глутницата явно съществуваше отдавна, щом бе събрал деветстотин шейсет и двама членове, и в такъв случай все трябваше да има някаква информация за тях. Престъпления, убийства, общи хулигански прояви срещу обществото. Тя се напъна да измисли нов термин за търсенето си и съжали, че не бе разпитала Вълка по-подробно.

— Доста особено търсене.

Тя завъртя глава към мъжа, който седеше през два стола от нея и който се бе настанил там напълно безшумно. Той й се усмихваше закачливо с притворените си клепачи, а на едната му страна имаше съвсем малка трапчинка. Стори й се смътно познат, което я изненада, дордето не си спомни, че само преди час го беше видяла на перона на гарата в Тулуза.

— Търся нещо много особено — отвърна тя.

— Очевидно. „Справедливи подражатели на вълците“ — дори не мога да си представя какво означава това.

Барманът ги погледна смръщено.

— Вие какво ще желаете?

Непознатият премести погледа си.

— Мляко с шоколад, ако обичате.

Скарлет се подсмихна, докато равнодушният барман взе една празна чаша.

— Никога не бих предположила.

— Така ли? И какво би предположила?

Тя го огледа внимателно. Едва ли беше много по-голям от нея и въпреки че не бе красив според класическите разбирания, с прекалената си самоувереност вероятно винаги бе имал успех сред жените. Беше нисък, но як, с коса, грижливо сресана назад. В поведението му имаше една острота, която граничеше със самонадеяност.

— Коняк — отсъди тя. — Любимото питие на баща ми.

— Боя се, че никога не съм го вкусвал. — Трапчинката се вряза навътре и в това време пред него се появи една висока чаша разпенено шоколадово мляко.

Скарлет изключи порта си и взе чашката кафе. Изведнъж ароматът му й се стори прекалено силен, прекалено горчив.