Смъртоносни xopa [bg]

- Ще го удвоя, ако можеш да пристигнеш тук в рамките на един час.

- Не се засягай - каза тя, - но да не би по някакъв начин да си свързан с пазителите на закона?

- Не съм. А ти?

Тя пак се засмя.

- Не, но преди няколко години в гимназията играх секси контрольорка на броячите по паркинги.

- Може да е забавно да го разиграем пак някой път - предложих, като се опитвах да отгатна накъде бие с тази си забележка. Чудех се дали и другите ѝ клиенти звучаха като чак толкова слабоумни.

- Още си пазя костюма, та можем да го обсъдим, като дойда - измърка тя. - Ти си забавен, личи си. Къде искаш да се видим и как да те позная, като пристигна там?

Обясних ѝ и затворих. После споделих с Куин, че спо­ред Пейдж съм забавен. Той извъртя очи.

Пейдж беше много сладка, но не приличаше на начи­наеща актриса. Не приличаше и на проститутка. По-ско­ро приличаше на майче от средната класа и както се ока­за, беше точно такава. Подадох ѝ дискретно плика и тя го пъхна в чантичката си. Извини се и отиде до тоалетната. Когато се върна, каза:

- Сумата е далеч по-голяма от уговорената. Искаш да си платиш за повече време ли?

- Не - отвърнах, - просто държа да се убедиш, че съм искрен.

Поговорихме си за децата си и за разводите си. Тя спо­дели колко се е променило началното училище от време­то, когато тя била дете.

- Когато аз бях ученичка, ако исках да правя нещо след училище, трябваше да отида дотам с колелото си. Или пък не участвах. На моите деца им е лесно. Те никога не биха го повярвали, но някога бях личност. В наши дни съм шофьор-разводач.

- Аз имам десет години аванс пред теб - казах ѝ. - Но ето я разликата за мен: в моите училища нямаше мамички като теб.

Тя ми намигна.

- Може и да е имало, а ти да не си знаел.

Оставих тази интересна мисъл да повитае в главата ми за минута, но единствената майка, която ясно си спомнях от началното училище, беше госпожа Кармоди, майката на Еди - онова хлапе, дето извъртя номера с фойерверки­те. За госпожа Кармоди си спомнях най-вече, че имаше задник колкото автобус. Докато нормалните задници се извиват като буквата „С“, този на госпожа Кармоди сти­гаше до половината на „С“-то, след което щръкваше на десетина сантиметра в права линия като един вид шелф, преди да завърши извивката. Шелфът на задника ѝ беше достатъчно широк да поставиш на него две кутийки без­алкохолно. Колкото и да се стараех, не можех да си пред­ставя майката на Еди да върти клиенти, докато сме били на училище през деня.

Половин час отлетя неусетно и след като допихме ка­фетата си, изпратих Пейдж до колата ѝ. Сребристата ѝ хонда “Акорд“ имаше шестнайсетинчови гуми “Мишлен“ с лети джанти. Пейдж забеляза лимузината, паркирана до нея.