Нашествие [bg]

Масичката ми привлече вниманието на сенаторката. Никак не приличаше на тази на Пиер. Не беше от тик и злато, а представляваше компютърна система — една от онези мултитъч джаджи, която бяхме задигнали, докато търсехме обзавеждане. Използвахме я за работа в мрежата.

— Не съм работила с такова нещо — каза тя, почуквайки по нея.

— Ето така можете да изкарате браузър — рекох аз и ѝ показах.

Тя го повтори и нададе одобрителен звук при резултата.

— Трябва да си взема една такава за срещите в офиса.

Седнах срещу нея. Синкавата светлина от плота между нас озаряваше лицата ни с меко сияние.

— Сенаторе, хайде да се залавяме за работа.

Тя кимна.

— Казахте, че имате да ми покажете нещо?

Усмихнах ѝ се. Беше трудно, но го направих. В отговор тя ме дари с неуверено бялване на зъбите. Чудех се дали не смята, че се готвя да я убия. Може би подозираше, че моята „изненада“ ще е свързана с насилие. Странната ми външност и враждебното поведение на Сандра определено не я успокояваха.

Извадих лазерното оръжие, произведено от кораба, и го оставих внимателно върху сияещата повърхност на компютъра между нас. Той бе настроен да реагира на предметите, когато не е зает с друго, затова образува къдрещи се светли вълнички, които се разбягаха от лазера, сякаш го бях сложил в локва виртуална вода.

— Какво е това.

— Миниатюрна версия на един от лазерите, с които е въоръжен този кораб.

Тя вдигна бързо поглед към лицето ми.

— Защо ми го показвате?

— Не ви го показвам. Подарявам ви го.

— Извънземна технология?

— Да. Извънземно оръжие. Не е кой знае колко екзотично, но е по-добро от всичко, което можем да правим в момента. Мисля, че ако произведем достатъчно такива и снабдим войниците с източници на енергия… ами, мисля, че тези неща могат да нанесат на макросите повече вреда от обикновените експлозиви.

— От името на нашето правителство ви благодаря за този дар. Очаквах да чуя списък с искания и обвинения, а не да получа безценен подарък.

— Радвам се, че ви изненадах, сенаторе. Целта ми беше да ви покажа, че сме организация, която прави нещо повече от това да плячкосва планетата. Настоявам да съобщите публично за този дар.

— За подобряване на имиджа ви.

— Точно така.

— Ще направите ли нещо за мен, командир Ригс?

— Само кажете.

— Ще ми покажете ли какво има зад тези слънчеви очила?

Докато се взирахме един в друг, Сандра се отдели плавно от стената. Беше стояла безмълвно там по време на целия разговор, но сега седна в креслото ми. Ръцете ѝ още бяха скръстени, но излъчваше леко задоволство. Подозирах, че иска да види по-добре шока на сенаторката, когато разкрия лицето си.