Опиянена от теб

— Хайде, пийте и да вървим да танцуваме.

— Абсолютно! — Шона отметна глава и без да чака останалите, глътна текилата наведнъж, след което лапна резенче лимон. Остави коричката в празната чаша и ни погледна предизвикателно: — Побързайте, мацки!

Аз бях следващата и леко потръпнах, когато текилата отми сладкия вкус на боровинков сок от устата ми. Лейси и Мегуми вдигнаха едновременно чаши и си казаха високо: „Канпай!“3, преди да ги обърнат.

Отправихме се заедно към дансинга. Шона водеше колоната, на ултравиолетовото осветление електриковосинята й рокля бе почти толкова ярка, колкото униформите на келнерките. Танцуващата тълпа веднага ни погълна и скоро се озовахме притиснати между горещи мъжки тела.

Забравих всякакви задръжки и напълно се отдадох на пулсиращия ритъм на музиката и на знойната атмосфера в клуба. Вдигнах ръце, затанцувах и оставих цялото напрежение от дългия тягостен следобед с майка ми бавно да се оттече. В един момент бях загубила всякакво доверие в нея. Колкото и да ме убеждаваше, че сега, след като Нейтън вече го няма, всичко ще е различно, не можах да й повярвам. Прекалено много пъти беше прекрачвала границата.

— Много си красива — изкрещя някой в ухото ми.

Погледнах през рамо тъмнокосия мъж, притиснал тяло в гърба ми.

— Благодаря!

Това, разбира се, изобщо не бе вярно. Косата ми бе прилепнала за лицето и врата на тежки мокри кичури. Изобщо не ми пукаше. Музиката ставаше все по-бърза, едно парче преминаваше в друго.

Опиянявах се от невероятната чувствена атмосфера в клуба и от осезаемото желание за неангажиращ секс, което сякаш се излъчваше от всички наоколо. Точно се бях озовала притисната между една двойка — момичето беше зад гърба ми, а момчето пред мен, когато видях познато лице. Изглежда, той ме бе забелязал пръв, защото се опитваше да си пробие път към мен.

— Мартин! — изкрещях аз и се измъкнах от телата, които ме притискаха.

В миналото с племенника на Стантън се бяхме засичали по семейни ваканции. Откакто се бях преместила в Ню Йорк, се бяхме видели само веднъж, но се надявах, че в бъдеще ще започнем да се срещаме по-често.

— Здрасти, Ева!

Той ме прегърна приятелски, след това се дръпна назад, за да ме огледа.

— Изглеждаш страхотно. Как си?

— Хайде да пийнем по нещо — извиках аз, гърлото ми беше пресъхнало и не можех да водя разговор, мъчейки се да надвикам музиката.

Хвана ме за ръката, измъкна ме от тълпата и аз му посочих нашата маса. В момента, в който седнахме, келнерката се появи с още една водка с боровинков сок.

Така беше през цялата вечер, макар да забелязах, че с напредване на времето, питиетата ми стават по-тъмни, което със сигурност означаваше, че в чашата ми има все по-малко водка и все повече сок. Знаех, че това съвсем не е случайно, и бях силно впечатлена от способността на Гидиън да препредава инструкциите си от клуб на клуб. Не ме подразни особено, тъй като никой не ме спираше, освен водка, да си поръчвам и текила.