Тайната на Медичите [bg]

— Джеф, съжалявам… — започна Еди.

Той вдигна ръка, за да я спре.

— Няма за какво да съжаляваш. Мисля, че вече всичко е наред — успокои я той.

— Боже, колко се радвам, че никога повече няма да бъда на четиринайсет.

— Аз също.

— Да сменим темата — намеси се Роберто. — Еди и аз стигнахме до едно откритие.

— Така ли му викат вече?

Роберто се направи, че не е чул закачката и се обърна към страницата от „Архив на Венецианската инквизиция от 1500 до 1770 година“.

— Радвам се, че Роуз е в безопасност. Тя ми е много скъпа, но ние, тримата, имаме несвършена работа. Смятам, че времето ни изтича.

— Добре де, Роберто. Слушам те.

— Имало е две главни места за екзекуции — започна да обяснява Роберто. — Кале Санти, която е тук наблизо, до Академията, и Кале дела Морте, Улицата на смъртта, която се намира източно от двореца на дожите, малко по-встрани от Кампо де ла Брагора.

— Мога ли да те прекъсна? — обади се Джеф. — Когато търсех Роуз, единствената ми мисъл беше да я намеря. Но си спомням, че видях как през мъглата се подава покривът на старата митница с двамата Атласа, вдигнали златни земни кълба.

— Какво общо има това? — попита Еди.

— Някои хора казват, че фигурите всъщност са близнаци. Как гласеше стихът на Бруно? „Близнаците, бащите основатели…“ Трябва да е имал предвид Кастор и Полукс, близнаците от гръцката митология, децата на Леда и върховния бог Юпитер.