Черният списък [bg]

— След като президентът одобри операцията.

— Да не би да си се разколебал? — попита Мидълтън.

— И още как! Изгубихме четирима агенти в Париж. Четирима. Как, по дяволите, ще го обясня?

— Не се налага. Нали си полковник Бремър? Оглавяваш една от най-строго секретните програми в САЩ. Не ми пука дори министърът на отбраната да нахълта в кабинета ти да иска отговори. Не е необходимо да узнава нищо. Никой не бива да узнава. Затова съдействахме за създаването на програмата. Затова администрациите идват и си отиват, а ти оставаш в Белия дом.

Бремър беше напълно наясно с програмата. Юристите от Министерството на правосъдието се консултираха с президента и с ключовите членове на тайния съвет и разискваха всеки случай, преди да се издаде заповед за елиминиране. По този метод американските граждани Анвар Алавлаки и Самир (Сами) Хан — ръководна фигура в „Ал Кайда“ и редактор на терористичното списание на „Ал Кайда“ — бяха включени в списъка и убити в Йемен. Никой в администрацията нямаше представа, че Бремър разширява списъка. Доводът за поверителност, особено подплатен с ореола на контратерористичната дейност, беше могъщо оръжие за предотвратяване на въпросите в град като Вашингтон.

— Е? Колко време? — повтори Мидълтън.

Полковникът си погледна часовника.

— Утре по това време вероятно. Но ще им трябват снимки. От хеликоптер или от сателит.

— Няма проблем. Ще получа предварителния файл до час. Ще ти изпратя копие.

— Ще чакам. Нещо друго?

— Какво става с операцията в Испания? Имаме ли потвърждение?

— Не. Още не.

— Защо не, по дяволите? Там вече е ден — каза Мидълтън. — Трябваше да са приключили.

— Професионалисти са. Ще следват протокола. Няма да се свържат, преди да напуснат страната.

На Мидълтън му се прииска да попита дали са по-добри професионалисти от първия екип в Париж, но замълча. Думата „протокол“ го накара да се замисли какъв ли протокол ще следват в Белия дом, когато „Син пясък“ започне. Имаха достатъчно запаси да устоят известно време на бурята, но той знаеше, че няма да дръзнат. За десетина минути щяха да разберат какво става, а разберяха ли, щяха да си плюят на петите. Тайните служби щяха да приведат в действие спасителния план и да отведат президента.

Президентът щеше да окаже съпротива, разбира се, но щом докладите за паниката и хаоса започнеха да прииждат в командната зала, решимостта му щеше да се стопи. Статистиката за смъртните случаи щеше да го разколебае окончателно. Щеше да разбере, че трябва да прибере семейството си и да замине.

За момент Мидълтън поразмисли дали да не уведоми Бремър за предстоящото, да го предупреди и да му даде възможност да подготви семейството си, но алтруистичната искрица у него угасна по-бързо, отколкото бе припламнала. Не го интересуваше дали Бремър и семейството му ще оцелеят.

Елиминирането на Карлтън и хората му беше деликатна задача, изискваща висококвалифицирани специалисти. Малцина бяха способни да я изпълнят. Докато не прочистеха списъка, Мидълтън бе длъжен да търпи Бремър. Дадяха ли обаче зелена светлина на „Син пясък“, всичко щеше да се промени.