Ханибал - врагът на Рим

Ханон не се сдържа.

— Огромен е. Сигурно четвърт милион души живеят в него.

Аврелия не можа да се сдържи и се опули.

— Но това значи, че е много по-голям от Рим!

Ханон прояви благоразумието да сподави саркастичния отговор, който му дойде.

— Така е. — Аврелия изглеждаше заинтересувана, така че той започна да ѝ описва града, като си го представяше във въображението си. Накрая се усети, че се е отплеснал, и замълча.

— Изглежда прекрасен — призна Аврелия. — И ти изглеждаше толкова щастлив, докато говореше…

Обхванат от носталгия, Ханон заби поглед в земята.

— Предполагам, че не е изненадващо — меко рече Аврелия, наклони глава настрани и го погледна с любопитство. — Знам, че говориш гръцки не по-зле от латински. В Италия само благородниците учат този език. В Картаген сигурно е същото. Как някой толкова образован като теб е станал роб?

Ханон вдигна глава и я погледна.

— Забравих да помоля за благословия най-важната ни богиня, преди да изляза на риба с приятеля си. — Видя въпросителната ѝ физиономия. — Суни, когото видя в Капуа. След като напълнихме лодката с риба тон, пихме вино и заспахме. Внезапно вдигнала се буря ни отнесе много навътре в морето. По някакво чудо оцеляхме през нощта, а на следващия ден ни откри един пиратски кораб. Продадоха ни в Неапол и бяхме отведени в Капуа, за да ни продадат като гладиатори. Вместо това аз бях купен от брат ти. — Гласът на Ханон стана твърд. — Но какво е станало с приятеля ми? Не знам. — Изпита удоволствие, като видя, че тя трепна.

Раздразнената от реакцията си Аврелия се окопити бързо. Красив или не, той си оставаше роб.

— Всеки на робския пазар си има своята тъжна история. Това не означава, че можем да купим всички. Смятай се за късметлия — рязко отвърна тя.

Ханон сведе глава. „Може и да е млада, но определено има дух“.

Последва неловко мълчание.

Което беше нарушено от гласа на Атия.

— Аврелия!

За момент Аврелия заприлича на преследвано същество.

— На двора съм, майко.

Атия се появи миг по-късно. Беше облечена в проста ленена стола и елегантни кожени сандали.

— Какво правиш тук? Трябваше да се упражняваме в свирене на лира. — Погледът ѝ се плъзна по Ханон. — Това ли е робът, когото е пребил Агесандър? Картагенецът?

— Да, майко. — Аврелия се изчерви. — Питах Елира дали се възстановява добре.

— Разбирам. Хубаво, че се интересуваш от такива неща. Това е част от въртенето на домакинство. — Атия изгледа с по-голям интерес Ханон. — Счупеният нос не е заздравял, но иначе изглежда добре.

Ханон запристъпва от крак на крак, смутен, че говорят за него така, сякаш го няма.

Аврелия леко се смути.

— Предполагам… Елира не каза кога ще бъде готов да се върне на работа.

— Е? — попита Атия. — Достатъчно ли си се възстановил?

Ханон не можеше да отрече направо.

— Да, господарке.

— Има три пукнати ребра — запротестира Аврелия.

— Това не е причина да не може да работи в кухнята — отвърна Атия и погледна Ханон. — Нали?