Последният жив [Last Man Standing - bg]

Уеб се огледа наоколо и единствено заради бабата, или каквато там се падаше на Кевин, се опита да прикрие отвращението си.

— Кевин тук ли живееше? — Бейтс бе споменал, че условията на живот в дома на Кевин са мизерни и че той избягвал да се прибира вкъщи, което може би обясняваше защо онази нощ се бе скитал самичък навън, вместо да си е в леглото. Наистина, домашната му среда беше отвратителна, но не и по-лоша от тази на много други деца в подобни квартали. Бедността и престъпността вървяха ръка за ръка, а видимите следи от тях в никакъв случай не можеха да се нарекат красиви. И все пак бабата изглеждаше непоклатима като канара. Добра жена; по всичко личеше, че истински обича Кевин. Защо му трябваше да бяга от нея?

Бабата и Джеръм се спогледаха.

— Повечето време — отвърна тя.

— А къде живееше през останалото време?

И двамата мълчаха. Уеб ги наблюдаваше — бабата, забила поглед в огромния си скут, и Джеръм, който се полюляваше на място, затворил очи, сякаш в главата му звучеше някаква негова си, натрапчива и досадна музика.

— Знам, че Кевин има брат. С него ли живее през останалото време?

Внезапно Джеръм се ококори, а бабата престана да съзерцава скута си. Двамата погледнаха Уеб така, сякаш бе насочил пистолет в главите им и им казваше да се целунат за сбогом.

— Не го познаваме, никога не сме го виждали — каза бързо бабата, като се полюляваше напред-назад, сякаш обзета от внезапна болка. Изведнъж войнственият й вид се стопи. Заприлича на обикновена старица, изплашена до смърт.

Когато погледът на Уеб се премести върху Джеръм, хлапакът скочи като пружина и преди Уеб да успее да реагира, изхвърча навън. Уеб просто чу как входната врата се затръшна след него и стъпките му бързо се отдалечиха в мрака. Той отново погледна към бабата.

— Джеръм също не го познава — добави тя.