Билките във всеки дом
- Автор: Станева Душка, Панова Диана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Билките във всеки дом». Краткое содержание книги:
Разпространение. Расте в Югозападна Европа. У нас се отглежда много рядко като декоративно растение.
Употребяема част. За лечебни цели се използуват цветните кошнички (Anthodium Cinarае) и листата (Folia Cynarae).
Химичен състав. Съдържа цинарин — вещество с жлъчегонно действие и понижаващо нивото на холестерола и липидите в кръвта. Изолирани са и сесквитерпенови лактони. Съдържат се също флавоноиди и полифенолни киселини.
Действие. Засилва жлъчната секреция и диурезата, стимулира метаболизма на холестерола, има и антидиабетно действие.
Приложение. Използува се като жлъчегонно и жлъчетворно, апе-титовъзбуждащо, слабително и диуретично средство, при черно-дробна, сърдечна и бъбречна недостатъчност, при хроничен и остър нефрит. Наблюдавано е намаляване на холестерола и уреята в кръвта при лекувани с билката болни.
Начин на употреба. Използува се 1% запарка от листат с вода по 1 супена лъжица или 1/2 кафена чашка преди ядене. Прилага се и водно-спиртен извлек от билката по 0,10 г преди ядене.
Черна ряпа — Raphanus sativus L. var. niger (Mill.) Per
Сем. Кръстоцветни — Brassicaceae (Cruciferae)
Описание. Двегодишно зеленчуково растение, развиващо през първата година листна розетка и кореноплод, а през втората — цветоносно стъбло. Кореноплодът е от 5 до 20 см в диаметър с разнообразна форма и багра. Вътрешната част на кореноплода е бяла, жълтеникава или червеникава, с остър парлив вкус и характерна миризма. Цветоносното стъбло е до 1 м високо. Приосновните листа са събрани в розетка. Цветовете са бели, розови или виолетови с по-тъмни жилки. Цъфти през юни—юли.
Разпространение. Отглежда се като зеленчуково растение в цялата страна.
Употребяема част. За лечебни цели се използува кореноплодът (Radix Raphani sativi).
Химичен състав. Съдържа етерично масло с фитонцидни свойства, витамини (А, В2, С, Р, К). минерални вещества (калиеви, калциеви, серни, магнезиеви и фосфорни соли), микроелементи, ферменти, пектинови вещества и др.
Действие. Жлъчегонно, апетптовъзбуждащо, пикочогонно.
Приложение. Черната ряпа се използува като храна и като лекарство. Съдържащите се в ряпата вещества (киселини, етерични масла, лизоцим и др.) й придават специфичен вкус, аромат и лечебни свойства. Използува се като апетитовъзбуждащо и жлъчегонно средство и при камъни в бъбреците. Опитно е установено стимулиращо действие върху секрецията на храносмилателните сокове. Захарен извлек от ряпата се използува против кашлица, при ишиас, против глисти и др. Настърганата ряпа, нанесена като лапа, има действие, близко до това на синапа. Очуканите семена от ряпата се препоръчват от народната медицина като антимикробно и противогъбично средство за външно приложение.
Начин на употреба. Използуват се кореноплодът, захарен извлек от него (кореноплодът се издълбава, поставя се захар и се изчаква една седмица, след което се използува захарният извлек), настъргани корени, счукани семена под формата на чай и настойка за външно приложение.
Като жлъчегонни и жлъчетворни средства се използуват много други растения, съдържащи горчиви съставки, свободни киселини, етерични масла, смоли, алкалоиди и други вещества, способни да тонизират жлъчния мехур и да стимулират жлъчната секреция.
Царевична коса (Stigmata Maydis). Използува се широко при чернодробни, жлъчни и други заболявания. Опитно е установено, че различни извлеци от билката увеличават жлъчната секреция, намаляват съдържанието на билирубина, ускоряват кръвосъсирването. Действието на билката се свързва с царевичното масло, което има подобно на яйчния жълтък влияние върху жлъчната секреция и обмяната на веществата. За разлика от яйчния жълтък царевичното масло изпразва по-добре и за по-дълго време жлъчния мехур, като забавя напълването му с прясна жлъчка. Използува се запарка от царевичната коса.
Вратига (Tanacetum vulgare L.). Растението има добре изразено и потвърдено от опита жлъчегонно действие: секрецият на жлъчка се засилва, като се намалява съдържанието на слузни вещества в нея.
Жлъчегонен ефект имат и ментата, хрянът, копривата, невенът чесънът, кромидният лук и други етерични растения. Много подправки имат жлъчегонно действие.
5.1.9. БИЛКОВИ ЧАЕВЕ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА