Фабиан (Историята на един моралист)
- Автор: Кестнер Эрих
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фабиан (Историята на един моралист)». Краткое содержание книги:
Когато излезе от гарата и видя отново пред себе си тия безкрайни улици и жилищни блокове, този безнадежден, безмилостен лабиринт, почувствува, че му се завива свят. Облегна се на стената до неколцина носачи и затвори очи. Но сега почна да го мъчи глъчката. Струваше му се, че трамваите и автобусите се врязват право в средата на стомаха му. Върна се пак назад, изкачи стъпалата до чакалнята и опря там глава в една твърда пейка. След половин час се почувствува по-добре. Отиде до трамвайната спирка, върна се в къщи, просна се върху кушетката и веднага заспа.
Вечерта се събуди. Вратата на преддверието шумно се затръшна. Дали не се връщаше Корнелия? Не, някой се спущаше бързо надолу по стълбището.
Веднага отиде в другата стая и се стъписа от ужас.
Гардеробът беше отворен. Беше празен. Куфарите липсваха. Фабиан светна лампата, при все че едва беше почнало да се здрачава. На масата, затиснато с вазата, където цветята чакаха да бъдат изхвърлени, имаше писмо. Той поклати глава, взе писмото и се върна в стаята си…
„Мили Фабиан,
Не е ли по-добре да си отида твърде рано, отколкото твърде късно? Току-що стоях до теб, край кушетката. Ти спеше, спиш и сега, докато ти пиша. На драго сърце бих останала, но представи си, че останех! Само след няколко седмици ти ще бъдеш съвсем нещастен. Теб те потиска не самата тежест на немотията, а мисълта, че немотията може да стане толкова тежка. Докато си бил сам, нищо не е било в състояние да те сломи. Сега отново ще бъде тъй. Много ли тъжиш?
Възнамеряват да ме включат в следващия филм. Утре ще подпиша договор. Макарт ми нае две стаи. Невъзможно е да се избегне. Говореше за тия неща тъй, сякаш се касае за чувалче брикети. Петдесетгодишен е и прилича на твърде добре облечен пенсиониран боксьор. Чувствувам се тъй, сякаш съм продала трупа си на анатомията, за да го изследват след смъртта ми. Дали все пак да вляза още веднъж в стаята ти и да те събудя? Не, ще те оставя да спиш. Аз няма да пропадна. Ще си представям, че ме преглежда лекарят. Нека се занимава с мен, щом като няма друг изход. От калта човек може да излезе само като се окаля. А нали ние искаме да излезем!
Пиша: ние. Разбираш ли ме? Аз те напускам, за да мога да остана с теб. Ще продължиш ли да ме обичаш и занапред? Ще искаш ли и занапред да ме виждаш и да ме държиш в прегръдките си въпреки другия? Утре следобед, от четири часа нататък, ще те чакам в кафене «Шотенхамл». Какво ли ще стане с мен, ако не дойдеш?