От кого сме произлезли
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «От кого сме произлезли». Краткое содержание книги:
— Да, сигурно сте прав.
— Всички знаем, че Бог е един. Защо тогава не видоизмените своята религия и не я коригирате отчасти, като вземете под внимание поне историческите аспекти за влиянието на различните религии върху обществото. На земята е имало много пророци, които са създали различни варианти на религията. Животът вече посочи кой от пророците е бил по-прав. Мисля, че е настъпило времето за контакти между представителите на различните религии, за да се опитат да формират единно учение, основаващо се на постулата, че Бог е един. Исторически също ще е справедливо — спомнете си множеството религиозни войни, които продължават и до днес.
— Проведохме интересен разговор. Благодаря — каза Римпоче-лама.
— Кога бихте ни приели, за да проведем с вас сериозен научен разговор? Вчера Валери Лобанков се е срещнал с Тенго-лама и за съжаление резултатът е отрицателен. Тенго-лама се е държал също като вас в началото. А ние сме учени…
— Следващия път ще съм по-сериозен — обеща Римпоче-лама. — Всъщност, почакайте! По-добре ще е да се срещнете със самия Бонпо-лама. Религията Бонпо е най-древната в света, а Бонпо-ла-ма притежава по-големи знания от мен. Той е велик човек. Емигрирал е в Непал от Тибет, преследван от китайските комунисти. Сега няма свой голям храм, но знанията му са колосални. Бонпо-лама вече е стар, но аз ще му телефонирам и ще му разкажа за вас.
Обещавам, че ще ви приеме и ще бъде откровен с вас. Посетете ме утре около 7 часа вечерта.
— Благодаря ви.
Римпоче-лама погледна учениците си, които коленичеха в залата и като ги заобиколи, ни изпрати.
Огледах се назад. Датчанинът продължаваше да ни следи с мрачен поглед.
Откровенията на Бонпо-лама
Римпоче-лама спази обещанието си — уговори нашата визита, даде ни писмо с препоръки и каза, че Бонпо-лама е готов да проведе с нас сериозен разговор.
Бонпо-лама живееше в неголямо градче в западен Непал, до което можехме да се доберем с автомобил или самолет. Решихме да наемем кола, но Шесканд ни предупреди, че пътищата в Непал са отчайващо лоши, а и пътуването би ни отнело поне седмица заради свлачищата в планините.
Полетите пък се оказаха веднъж седмично. За да спестим време, наехме малък самолет. През целия полет самолетчето се мяташе като черупка в морето, а малко преди да кацнем, попаднахме в градоносен облак, който бе невъзможно да заобиколим в тесния пролом. След като все пак успяхме някак си да се приземим и слязохме от самолета, по бледите лица на непалските летци разбрахме през какво премеждие сме преминали. Сергей Селиверстов, бивш военен летец, ни поясни, че времето в планините е непредсказуемо и сме били големи късметлии, че корпусът е устоял на силната турбуленция, а градушката не е повредила двигателите.
От хотела телефонирахме на Бонпо-лама. Той ни определи среща за сутринта на другия ден.
Когато стигнахме до покрайнините на града, поехме по стръмните стъпала от пръст и се изкачихме на висок планински склон. Там върху равна площадка се гушеше малък храм, от който ни гледаха изображенията на необикновените очи. Монаси в традиционно тъмночервени одежди ни въведоха при Бонпо-лама.
Той изглеждаше около седемдесетгодишен, също облечен в тъмночервена дреха. Заговори на приличен английски с типично източен акцент. Впечатлиха ни топлите му очи и спокойният тих глас. Ние се представихме.
В този момент през задната влязоха трима души с европейски черти — две жени и един мъж.
— Те са мои приятели — учени — поясни ламата.
— Ученици на Бонпо-лама или учени? — не разбрах аз.
— Историци — специалисти по източни религии. Повече от месец живеем тук и изучаваме историята на Бонпо — най-древната религия в света. Господин Бонпо-лама притежава огромни знания, много неща помни наизуст. За съжаление книгите му са останали в Тибет, откъдето е бил принуден да емигрира. Той е един от малцината живи представители на най-старата религия в света. Страхуваме се, че нейната история може да изчезне завинаги — каза мъжът.
— Доколкото разбирам, вие сте от САЩ?
— Да. Представители сме на университетската наука.
— А ние сме представители на офтамологията — наука за очните болести…
— Очни болести? Казаха ни, че сте международна научна експедиция, която издирва източниците за произхода на човечеството! — възкликна американецът.
— Е, стана така, че изучаването на очите ни доведе до необходимостта да продължим изследванията в исторически аспект — отвърнах аз.
— Казаха ми, че сте от Русия? — попита американецът.