Кучетата на войната
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Терзиев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Кучетата на войната». Краткое содержание книги:
Въпреки това на другия ден той заяви, че има главоболие, остана в хотела и прекара времето си в разговори с Гомес. На следващата сутрин отиде на летището и отлетя с двумоторния „Корвеър 440“ в северна посока. Докато седеше в самолета и гледаше как Зангаро се губи под дясното крило, в главата му упорито се въртеше едно изречение, което Гомес бе вметнал мимоходом.
„В Зангаро няма и никога не е имало рудодобив.“
Четиридесет часа по-късно Шанън пристигна в Лондон.
Посланик Леонид Доброволски винаги се чувстваше неловко при ежеседмичните си разговори с президента Кимба. Както и много други, които се бяха срещали с диктатора, той въобще не се съмняваше в лудостта му. За разлика от другите обаче той имаше заповед от началниците си в Москва да полага върховни усилия за установяване на приятелски отношения със своенравния африканец. Сега стоеше пред махагоновото бюро в президентския кабинет на първия етаж в резиденцията и очакваше реакцията на Кимба.
От близко разстояние президентът Кимба не беше нито толкова величествен, нито толкова красив, колкото го представяха по портретите. Зад огромното бюро той изглеждаше по-скоро като джудже, сгушено и напълно застинало в креслото си. Доброволски очакваше края на това неподвижно състояние. Знаеше, че то ще бъде прекъснато по един от два възможни начина. Първият мъж на Зангаро щеше или да заговори отмерено и ясно, като съвсем нормален човек, или почти кататоничното му вцепенение щеше да отстъпи пред буйна ярост, изпълнена с брътвежите на обладан от духове, за какъвто в крайна сметка се смяташе Кимба.
Президентът бавно кимна с глава.
— Продължете, моля ви — каза той.
Доброволски въздъхна с облекчение. Очевидно Кимба беше готов да го изслуша. Но знаеше, че лошата новина предстои, а тя би могла да промени ситуацията.
— Моето правителство ме уведоми, господин президент, че е получило информация за доклада на една британска компания по повод на геоложко проучване, проведено наскоро в Зангаро. Изглежда, докладът не е съвсем прецизен. Става дума за проучването, осъществено преди няколко седмици от лондонска фирма, наречена „Мансън Консолидейтид“.
Очите на президента, леко оцъклени, останаха вперени в посланика, без да изразят нещо конкретно. А от устата му не излезе и дума, която да подскаже, че си спомня въпроса, довел Доброволски в резиденцията.
Посланикът продължи да говори за геоложкото проучване, проведено от „МанКон“, и за доклада, предаден от министъра на природните ресурси от някой си Брайънт.
— Накратко казано, Ваше превъзходителство, аз съм упълномощен да ви уведомя, че моето правителство смята, че докладът не представя вярно истинските находки в проучваната област, а именно Кристалната планина.
Той замълча, тъй като нямаше какво повече да каже. Когато най-после Кимба проговори, тонът му беше спокоен и разумен. Едва тогава Доброволски си пое дъх отново.
— В какъв смисъл този доклад не е прецизен? — промълви президентът.
— Не сме сигурни за подробностите, Ваше превъзходителство, но имаме основания да предполагаме, че след като британската компания не е направила постъпки пред вас за рудодобивна концесия, в доклада навярно е било посочено, че в района няма минерални залежи, които си струва да бъдат разработени. Най-вероятно докладът не е прецизен именно в това отношение. С други думи, каквото и да е било съдържанието на пробите, то е било по-ценно, отколкото сочат данните в доклада на британците.
Настъпи нова дълга пауза, по време на която Доброволски очакваше изблик на ярост. Той не се състоя.
— Измамили са ме — тихо каза Кимба.
— Естествено, Ваше превъзходителство — веднага се намеси Доброволски, — можем да сме напълно сигурни в това само ако изпратим нов проучвателен екип, който да вземе проби от скалите и почвата в същия район. С тази именно цел съм упълномощен от моето правителство да помоля ваше превъзходителство да позволи на екип от Геологическия институт в Свердловск да посети Зангаро и да проучи района, в който е работил британският геолог.
Кимба внимателно обмисли предложението. Накрая кимна.
— Позволявам — каза той.
Доброволски се поклони. Стоящият до него Волков, официално секретар на посолството, но най-вероятно резидент на КГБ, го стрелна с поглед.
— Вторият въпрос се отнася до вашата лична безопасност — каза Доброволски.
Най-после изтръгна някаква реакция от страна на диктатора. Кимба се отнасяше особено сериозно към този въпрос. Той вдигна рязко глава и нервно се огледа във всички посоки. Тримата зангарийци от свитата му, които стояха зад руснаците, трепнаха.