Дивият рай
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаела Канарчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дивият рай». Краткое содержание книги:
Той е млад, напорист мъж, свикнал от рано да се справя сам с всички предизвикателства на съдбата. Но под привидно гладката повърхност на живота му кипи разрушителна жажда за отмъщение — и Джаред Бъркет напуска дивия рай на Хаваите, за да се отправи на далечно пътешествие към Бостън. Там Съдбата му е подготвила невероятна изненада…
— Майкъл! Всичко, което правиш се върти все около него.
Когато не играеш театъра си, се занимаваш с това бебе, сменяш му пелените, къпеш го. Вече почти не те виждам, освен ако не е мой ред аз да ти бъда любовник.
— Не бъди груб, Ръсел!
— Нямаше да имам нищо против, ако беше истина — ако наистина ти бях любовник — отвърна той горчиво. — Но единственият, когото допускаш близо до себе си, е това проклето бебе.
— Ръсел!
— Съжалявам, Корин — побърза да каже той, като взе ръката й в своите. — Не исках да кажа това. Просто съм обезсърчен. Непрекъснато губя на борбите с петли в Калихи, а и това задушно време е достатъчно, за да те изнерви.
Корин въздъхна.
— Знам. Защо не провериш дали има кораб утре?
— Толкова ли си нетърпелива да заминеш?
— А ти не си ли? Вече десет месеца сме тук.
— Мислех си, че първо ще уредиш нещата си с Бъркет. Дори не си го виждала.
— А защо ми е?
— Какво ще кажеш за развод?
— Ръсел, вече ти казах. Няма да има развод. Джаред ще продължи да бъде мой съпруг, дори и никога повече да не се видим. Настоящото положение започва да ми харесва.
— А моето място къде е?
— Накъде биеш, Ръсел? — запита Корин, като остави вилицата си и се облегна назад.
— Искам да си моя съпруга, Корин.
Ръцете му стиснаха още по-силно нейните.
— Искам аз да съм твой съпруг, а не този мръсник, на когото въобще не му пука за теб.
Корин въздъхна.
— Това сега е невъзможно. Казвала съм ти го и преди. Никога не съм ти давала обещания, Ръсел. Не те обичам и искам да спреш да се надяваш, че чувствата ми ще се променят. Не искам никой друг освен Майкъл.
Очите на Ръсел потъмняха.
— Може би нямаше да се чувстваш така, ако бебето го нямаше — каза той студено. — Чудя се какво ли ще направи съпругът ти, ако узнае, че има син.
Корин пребледня. Преди не беше чувала Ръсел да говори толкова безчувствено. Защо е толкова ядосан?
— Заплашваш ли ме, Ръсел?
— Просто съм любопитен, това е всичко — сви рамене той. — Мислиш ли, че ще се опита да ти отнеме момченцето?
Зелените очи на Корин потъмняха и започнаха да изпускат искри.
— Само да си му казал, Ръсел — прошепна тя. — Ще те убия!
— Лъвица, която защитава малкото си, а? — надсмя се той, а в следващия момент очите му се разшириха от изненада.
— Е, лъвът току-що влезе в бърлогата.
— Какво?
— Твоят отсъстващ съпруг е тук.
Корин усети, че сърцето й започна силно да бие. Не смееше да се обърне и да погледне.
— Само да посмееш да кажеш и една дума за…
— Успокой се, Корин — топло се усмихна Ръсел и целуна дланта й. — Само те дразнех. Би трябвало да ме познаваш по-добре.
— Започвах да се чудя — каза тя с облекчение. — Видя ли ни?
— Не само това, скъпа, ами и идва към нас — спокойно отвърна Ръсел.
Корин задържа дъха си. Как ли да се държи? Кой знае защо старият й гняв към Джаред се стопи. Вместо това тя се разтревожи за неговия гняв, за това какво той би направил.
Когато чу бавните стъпки да спират зад гърба й, й се прииска да избяга.
— Мистър Драйтън — произнесе провлачено Джаред. — Не се съмнявам, че се наслаждавате на компанията на съпругата ми, но имате ли нещо против, ако ви я отнема за няколко минути?
Ръсел не помръдна, но отвърна злъчно:
— Не, нямам, мистър Бъркет. Но не вярвам жена ви да иска да бъде отнемана, както го казахте.
Джаред постави длани на масата и се наведе към Ръсел.
— Нека го кажа иначе — започна той с опасно спокоен тон. — Ако не си тръгнете, ще трябва лично да ви придружа навън и да ви пребия до припадък.
Ръсел се изправи възмутено. Не беше висок колкото Джаред и беше смешно хилав в сравнение с него, но не изглеждаше ни най-малко уплашен.
Корин също се изправи.
— Ръсел, моля те. И без това приключихме тук. Изчакай ме в каретата. Едва ли това, което Джаред има да ми казва, ще отнеме повече от няколко минутки.
Ръсел се загледа в Корин. Бръкна бързо в джоба си и хвърли няколко монети на масата. После изхвърча от ресторанта без да каже и дума повече.
Корин отново седна, знаейки, че всички погледи са насочени към нейната маса. Най-накрая погледна Джаред. Някаква искра премина между тях. Не можеше да откъсне очи от неговите.
— Изглеждаш издокарана, Корин — наруши тишината Джаред и седна срещу нея. — Чичо ми беше прав. Гримът ти е ужасен. Никой ли не ти е казвал, че не е нужно да изглеждаш като курва, за да си такава?
Очакваше подобни думи, но все пак я жегнаха.
— Пуснал си си брада — отбеляза тя, но прозвуча неравностойно. — Не ти отива.
— Не съм те питал за мнението ти.
— Нито пък аз за твоето! — отвърна му тя разгорещено. Предишният й гняв се връщаше с учудваща бързина.