Ондин
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ондин». Краткое содержание книги:
Оттеглиха се в стаите си доста късно. Ондин се страхуваше, че двамата с Уоруик отново ще започнат да се карат, но много повече я беше страх от предстоящата близост в леглото. Ала тревогата й се оказа напразна. Той й пожела студено лека нощ и се изтегна на един диван.
Напуснаха гостилницата на разсъмване. Джъстин седна отново при Джейк на капрата, а Уоруик остана да прави компания на съпругата си в каретата. След една почти безсънна нощ Ондин се чувстваше твърде уморена, за да продължи спора от предишния ден, и затвори очи.
Каретата спря само след час и възбуденият Джъстин отвори вратата.
— Преследват ни!
— Кой? — учуди се графът.
— Доколкото видях, каретата е на лорд Хардгрейв. Познах герба с еленова глава на вратичката. Сигурно и лейди Ан е с него.
Ондин примигна сънено и видя как двамата братя си размениха изпитателни погледи — готови да излязат смело срещу общия враг.
— Тогава да увеличим преднината си — реши Уоруик.
— И аз това щях да предложа — ухили се Джъстин и се обърна към Ондин: — Продължавай да спиш, прекрасна снахо. Мъжете от семейство Чатъм бдят над съня ти.
Ондин отговори на усмивката му и той затвори вратичката. Когато продължиха пътя си, Ондин заговори колебливо:
— Уоруик, смяташ ли…
— Не смея да мисля нищо.
— Подозираш ли Джъстин?
— А ти? Убедена ли си в невинността му?
— Да — отговори твърдо тя и вярваше в думите си.
— Толкова ли много означава за теб този хлапак?
— Разбира се! — отвърна обвинително тя. — Той е твоя плът и кръв и ти го обичаш. Според мен той е изцяло на твоя страна.
— Жалко, че не Джъстин те спаси от въжето на палача…
Тя понечи да протестира, но се поколеба и замълча. Този път в гласа му нямаше подигравка, той звучеше уморено и тъжно.
При пристигането си в Лондон узнаха, че кралят се е затворил в лабораторията си. Слязоха по реката с лодка и спряха пред голяма, скромна, боядисана в бяло сграда. На входа стояха стражи, които пропуснаха безпрепятствено графската двойка и придружителите й.
Като видя краля, Ондин не можа да скрие усмивката си. Увит в голяма престилка, той стоеше зад маса, отрупана с шишенца и епруветки, от които се виеше синкав дим. Кралят усърдно преливаше някаква бълбукаща течност от едно съдче в друго.
— Успях! — провикна се весело той и вдигна засмени очи към посетителите.
Уоруик вдигна вежди.
— Мога ли да попитам какво правите, Ваше величество?
— Събрах корени, билки и слънчева светлина, драги. Сега вече притежавам „Воn Vivant“.
— Какво е пък това?
— Още сте много млад, за да ви трябва, Уоруик — отговори нетърпеливо кралят. — Преди няколко години един стар френски алхимик ми довери формулата. Това питие действа срещу известни признаци на напредналата възраст, които тук няма да обсъждам по-подробно. Аз усъвършенствах сместа и съм много доволен… О, Джъстин, много се радвам, че се върнахте в двора!
Младежът се покашля смутено, после коленичи и целуна ръката на краля.
— Искрено ли е разкаянието ви? — попита развеселено Чарлз.
— Разбира се, сър — отговори тържествено Джъстин.
— Тогава станете и вече не смейте да ме ядосвате с детинщините си. Махнете се от пътя ми, за да мога да поздравя лейди Чатъм. Видът й ме радва много повече от мъжките лица.
Ондин направи почтителен реверанс. Кралят я вдигна с двете си ръце и я целуна по бузата.
— Скъпа моя, вие се разхубавявате с всеки изминат ден. Не знам защо сте тук, но съм възхитен. Джъстин, иди да се поразходиш с Ондин! Щом сте вече в двора, свършете нещо полезно. Трябва да поговоря с Уоруик.
Ондин веднага забеляза, че мъжът й не беше съгласен с нареждането на краля и че се овладя само с големи усилия. Тя сведе потиснато глава, защото по пътя беше останала с впечатлението, че графът е започнал да изпитва недоверие към брат си. Дали се страхуваше за безопасността й и затова не желаеше да я остави сама с Джъстин?
Кралят също усети напрежението, което се възцари в стаята. Той пошепна нещо в ухото на графа и Уоруик кимна с усмивка. После направи властен жест с ръка, за да накара брат си и жена си да напуснат лабораторията. Но Джъстин вече беше забелязал, че нещо не е наред, и му отговори с мрачен поглед.
Когато излязоха навън, Ондин разбра как кралят е успял да умилостиви мъжа й. Докато вървяха бавно по заобиколената с дъбове алея, зад тях се появиха двама стражи.
— Какво става тук? — пошепна й младият мъж. — Да не би брат ми да се бои, че не съм в състояние да защитя жена му и сам?
— Не е това, Джъстин. Той е малко нервен и…