Фърн
- Автор: Гринвуд Лей
- Серия: seven brides for seven brothers #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фърн». Краткое содержание книги:
Тя иска на всяка цена да види убиеца на братовчед си наказан за престъплението си. Но когато Фърн за първи път вижда Медисън, в сърцето й се събужда желание. Докато хората от селото се готвят за съдебния процес на века, Фърн се подготвя за една битка на двата пола, при която ще има двама победители.
Очакват ви еротика и приключения!
А независимо от резултата от процеса на Хен, тази връзка щеше да бъде прекратена. Медисън щеше да се върне в Бостън при своите богати, красиви, обаятелни жени и вероятно щеше да разказва шегички за Канзас и жените, с които се е запознал там, включително и за нея.
Не, на това трябваше да се сложи край и сега може би беше подходящият момент.
— Не мисля, че това би била добра идея.
— Партито или новото начало?
— И двете.
Как можеше да му каже, че той бе пробудил в нея онази част, чието съществуване тя се бе опитвала да забрави? Беше я накарал да си спомни, че е жена. Как можеше да му каже, че бе бягала от женствеността си в продължение на толкова години, че се бе борила с факта, че е жена, и сега вече не знаеше каква е.
— Ще си помислите ли?
— Не.
— Много жалко.
Фърн буквално можеше да види пропастта пред краката си. Знаеше, че трябва да промени темата на разговора или да слезе и да върви пеша до града, но не го направи.
— Защо? — попита тя.
— Абилийн може би никога вече няма да има възможността да открие един лебед, маскиран като грозно патенце. И което е по-важно, вие самата няма да имате възможността да го откриете.
Фърн погледна настрани. Не искаше Медисън да види болката в очите й.
— Недейте! — каза тя. — Знам как изглеждам.
Медисън взе нежно брадичката й в ръка и обърна лицето й, докато я принуди да го погледне в очите.
— Вие не знаете какво смятам за външността ви.
— Моля ви! — Тя се опита да се обърне настрани, но той не й позволи.
— Виждам една млада жена, която бяга от себе си, от това, което е и което иска да бъде, защото се страхува да признае, че е красива, защото това ще я принуди да се изправи срещу нещо, което я плаши.
— Стига! — извика Фърн и рязко извърна глава.
Медисън спря двуколката, хвана Фърн за раменете и я обърна към себе си.
— Би било жестоко да ви оставя да се мислите за грозна и лишена от женственост.
— Само защото съм избрала да нося панталони…
— Ако смятах, че си вярвате, не бих казал и една думичка за панталоните ви — каза Джеймз. — Но не искам да ги обувате само защото се страхувате.
— Не ме е страх. Аз…
— Страхувате се, че някой мъж може да ви целуне и това ви плаши толкова, че се преструвате на грозна.
— Но това е абсурдно. Аз…
— Но аз не мога да бъда подлъган и възнамерявам да ви убедя, че сте красива.
— Как? — попита тя уплашено.
Медисън нежно я придърпа към себе си, повдигна брадичката й и я накара да го погледне в очите.
— Като ви накарам да повярвате, че искам да направя това.
И все така нежно той я целуна по устните.
Въздухът застина в дробовете й и сърцето й започна да бие силно. Светът около нея бе замрял и тя имаше чувството, че се намира някъде по средата между рая и ада.
Фърн едва не се разтопи от целувката му. Никой мъж не бе успял дори да разклати решителността й, а Медисън почти я беше унищожил. Никога в живота си не бе изпитвала толкова силно желание да отстъпи.
Меките му като коприна устни докоснаха леко нейните.
Тя усещаше топлината на дъха му да гали кожата й. Възбудата я накара да забрави за парещото слънце.
Устните му я примамиха в една продължителна целувка. Тя усети как езикът му остави едва доловима влажна следа върху долната й устна. Фърн се вцепени и забрави за всичко край себе си. Единственото нещо, което съществуваше за нея в момента, бе Медисън.
Преди да се отдръпне, той я целуна още веднъж. Този път Фърн усети страст, нужда, желание, внезапна настойчивост. Това вече не беше невинната целувка на двама души, които просто се опознаваха. Не беше и целувка от мързеливо любопитство, породена от желанието да я накара да се смята за по-различна. Беше целувка, изпълнена с обещание за страстни изживявания.
Фърн се отдръпна уплашено. Беше се задъхала и погледът й издаваше несигурност.
— Вие трябва да бъдете целувана често — каза тихо Медисън. — Заслужавате да знаете, че сте много привлекателна жена. Това ли е правил Трой? Затова ли вие сте единственият човек в Абилийн, който е казал добра дума за него?
Балонът се спука и Фърн си помисли, че се понася към ада. Тя рязко свали ръцете на Джеймз от раменете си.
— Не — отвърна тя и се отдръпна от него. Фърн потисна страха, който я обземаше всеки път, когато някой мъж я докосваше, дори и когато това ставаше случайно. Трябваше да запази спокойствие, докато събереше смелостта да го спре и да му каже никога вече да не я докосва.