За Япония — като за Япония
- Автор: Семов Марко
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За Япония — като за Япония». Краткое содержание книги:
Японците тъй вървят — най-напред мъжът, след него — жената с багажа и децата… Подобно нещо са били нашите помаци, като дойдат в София. Само дето японците нямат магарета, та да ги възседнат. Вековният опит е научил японката да е доволна и от това, което й се дава, както между впрочем и японецът. От памтивека той е научен да е щастлив, ако самураят не го заколи, да е щастлив, че има обувки, че има дрехи, че е гладен, но че не е умрял от глад…
Не казвам какви мисли ми се събраха в главата, докато гледах тая красива, почти съвършена жена как му трепери на оня самонадеян дандалак, как мъкне отдире му детето и багажа си. При това тя — една от трите супержени-японки, както казваше моят сънародник, в тоя безкраен низ от острови… Ами какво оставаше за онези женици, дето не са дотам надарени с бедра, с гръд и със стойка. Може ли човек да ги види като как изглеждат сутрин, когато нощта е измила боите и червилата, и умората и изтощението са се оцъклили с всичката си безпощадност върху милото и очарователно до късно снощи личице…
Не съм прекарвал нощ с японка — не зная как изглежда тя сутрин. Сигурен съм, че при тежкия й ден и при сервитьорските й задължения вечер едва ли ще блести от настроение и ентусиазъм сутринта. Затова японката е богиня не само на усмивката, но и на боята. Но колкото и да я умее тая работа с боята, и боята, дето е боя и толкова работи скрива на тоя свят — и тя пропуска, ако имаш око, за да видиш умората върху лицето иа голяма част от японките…
Когато една япоика трябва да отгледа три-четири, че и пет деца, след като трябва да ги възпита — да бъдат такива и такива, ако са момиченца, и такива и такива, какъвто е таткото, и нещо повече от него, ако са момчета, става ли тя за онзи магазин или за онези хиляди магазини, за които говорихме, и които покриват и надхвърлят и най-претенциозните представи за световен лукс. Ще отговори ли на техните изисквания вече такава една японка?
Е, добре, ще кажете, сред японките лекарки и инженерки няма ли, те университет не учат ли? И ако го учат, за какво им е, след като тъй рано приключват с науките сн. И после, което ние смятаме за особено важно: кой има сметка те да учат, да заемат места в университета, да вземат дипломи, а после тия дипломи да ги показват само на децата и внуците си — черно на бяло — каква учена майка са имали. В университетите, както вече споменах, има доста много момичета, и всички прогнози говорят, че техният брой ще се увеличава. Ще ги видите сутрин в метрото да отиват на лекции, някои от тях — с дълги, развлечени фанели, с дънки, които не миришат вече чак така на сапун или аптека, ще ги видите в междучасията, насядали по парапетите — с цигара или дъвка в уста. И ако не са черните дръпнати японски очи, по нищо никой не може да разбере, че се намира в Токийския университет, а не, да кажем, в нашия Софийски университет или Московския, или в Бостонската Алма матер. Това са момичета иа богати родители, а богатството по-бързо от всичко друго интернационализира нравите. Ала Япония може в един момент да забрави кимоното и да си сложи дънки, може да качи дори краката си на масата, обути в нахлулите и тук вездесъщи маратонки. Модата, противно на някои наши ръзсъждения от 50-те и 70-те години, доказва, че не се интересува толкова от предразсъдъци и съсловни традиции, че докосва душата много трудно… Само че ние в България и това трудно го разбрахме — що крачол увисна сцепен, що къса поличка цъфна, що ножица щрака под невчесани къдри, що статия се изписа „за“ или „против“ дългите коси… И кое е модно и кое не, взе да го решава милицията. И колко къси или дълги да са роклите на момичетата — пак тя. Така че тия момичета, както и да ги видите облечени, са си чистокръвни японки. Ще я карат те тука с дънките, с цигарката, докато учат. После, вече изпапкали бая бащини йени през петте години, ще махнат кокетно за сбогом на младостта и науките и — „Добър ден, традиция, ето ме отново при тебе“. Само че с друго око ще погледне вече комшийката, като срещне Миамото сан, защото е станала лекарка. — Охо, добър ден! — ще й казва вече старата Куросава сан, и не два, ами три пъти ще й го повтори. И синът на Куросава — младият Куросава, вече ще говори по друг начин с Миамото. С една голяма диплома в малката дамска чанта по-друго става името на момичето. То много по-скъпо ще се продаде на бъдещия си съпруг. Защото, освен зестрата, която бащата вече ще е пригласил, това, че тя има образование в Япония само по себе си е вече голяма зестра. Такова момиче много по-добре, много по-качествено се жени… Това е причината един доста висок процент от момичетата в Япония да следват или да учат в други училища независимо от това, че през целия си живот после може да не хванат лекарска слушалка, независимо от това, че на чертожна маса може да не кръстосат даже и два пергела или никога да не се изправят до черна дъска в училището…