Аз, детективът
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Аз, детективът». Краткое содержание книги:
И АЗ, ДЕТЕКТИВЪТ ще удовлетвори очакванията на почитателите му по целия свят.
Авторът запознава читателите с любимия си северен бряг на Лонг Айланд, където екзотичната природа е ням свидетел на много опасни тайни.
Опитен и проницателен нюйоркски детектив търси истината, която се крие зад брутално двойно убийство.
Романът е изпълнен с характерното за Демил късащо нервите напрежение и остър хумор.
— Какво е това?
Той погледна къде му соча и отговори:
— А, това е ядрен реактор в Ню Лондон. Тези кръгчета показват различните опасни зони в случай на експлозия или изтичане на радиация.
Замислих се каква ирония се съдържа в това ядрен реактор в Ню Лондон да представлява опасност за Плъм Айланд, който от своя страна представлява опасност за всеки в Ню Лондон в зависимост от посоката на вятъра.
— Мислите ли, че хората от ядрената електростанция имат карта, която показва опасността за тях в случай на авария на Плъм Айланд?
Господин Гибс трябваше да се усмихне на шегата ми, макар че усмивката му беше странна. Гибс и Стивънс навярно упражняваха тази усмивка заедно.
— Всъщност — каза младежът — хората от ядрената електростанция имат такава карта. Понякога се чудя какво ще се случи, ако земетресение предизвика изтичане на опасни биологични вещества и на радиация едновременно. Дали радиацията ще унищожи бацилите? — Той отново се усмихна. Странно, странно. После философски заключи:
— Съвременният свят е пълен с невъобразими ужаси.
Това май бе някаква плъмайландска мантра.
— Ако бях на ваше място — услужливо му предложих аз, — щях да изчакам подходящ южен вятър и да пусна антракса. Да ги прецакате преди те да прецакат вас.
— Да. Добра идея.
— Къде е кабинетът на господин Стивънс? — попитах.
— Стая 250.
— Благодаря.
Интеркомът иззвъня и по високоговорителя се разнесе мъжки глас:
— Доктор Цолнър ще приеме гостите си сега.
Всички благодарихме на господин Гибс за отделеното време и той ни благодари за посещението, с което всички излъгахме. Бет му напомни, че ще се срещне с него в офиса си.
Излязохме в коридора при Дона и докато вървяхме, аз отбелязах:
— На тези врати не са написани нито имена, нито длъжности.
— Съображения за сигурност — напрегнато отвърна тя.
— Кой е кабинетът на Пол Стивънс?
— Стая 225 — каза Дона.
Това за пореден път доказваше, че най-добрата сигурност е лъжата. Тя ни поведе към края на коридора и отвори вратата на стая 200.
11.
— Моля, седнете — каза Дона. — Секретарката на доктор Цолнър Джун ще дойде след малко.
Всички седнахме, а Дона остана права, докато чакахме Джун.
След около минута през една странична врата влезе жена на средна възраст със строго изражение.
— Джун, това са гостите на доктор Цолнър — съобщи Дона.
Джун едва ни погледна и без да каже дума, седна на бюрото си.
Дона ни пожела приятен ден и излезе. Забелязах, че нито за миг не ни оставят сами. Ужасно си падам по добрата система за сигурност, освен когато е насочена срещу мен.
Във всеки случай, Дона вече ми липсваше. Тя наистина беше мила. На света има много мили жени, но от неотдавнашния ми развод и още по-неотдавнашното ми пребиваване в болницата и оздравяването ми аз не участвах в играта.
Загледах се в Бет Пенроуз. Тя ме погледна, почти се усмихна, после се извърна.
Тогава се загледах в Джордж Фостър. Той винаги изглеждаше спокоен. Реших, че зад празните му очи се крие остър ум. Поне се надявах.
Силвестър Максуел нетърпеливо почукваше с пръсти по страничната облегалка на стола. Мисля, че в общи линии се радваше, че ме е наел, но навярно се чудеше как би могъл да контролира независим консултант, който обикновено е бесен на всички.
Чакалнята бе боядисана в същото гълъбовосиво с тъмносиви орнаменти и сив килим като останалата част от сградата.
Аз, по отношение на стая 250 — онова, което със сигурност знаех за стая 250, беше, че там не е нито Пол Стивънс, нито дипломата му. В стая 250 навярно имаше двайсет бесни кучета, които само чакаха да ме изядат. По отношение на стая 225 не бях сигурен… Нищо на този остров не бе такова, каквото изглеждаше, и на никого не можеше да се вярва напълно.
— Вуйна ми се казваше Джун — съобщих на секретарката.
Тя вдигна поглед от бюрото си и ме погледна.
— Прекрасно име — продължих аз. — Напомня ми за късна пролет и ранно лято. Лятното слънцестоене, нали знаете?
Тя продължаваше да ме гледа с присвити очи. Ужас. Казах на Джун:
— Повикайте доктор Цолнър по интеркома и му кажете, че има десет секунди да ни приеме, иначе ще поискам заповед за арест заради възпрепятстване на правосъдието.
Девет секунди.
Тя натисна интеркома и съобщи:
— Доктор Цолнър, моля, елате тук. Веднага.