Празник в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Празник в смъртта». Краткое содержание книги:
— Значи до тук планът ни е успял. Кога ще определят какъв тип мъже са най-подходящи за теб?
— Още утре. Предпочитат при първия „тур“ да присъстваш. Разпитваха ме близо час, но очевидно ми повярваха. Останах с впечатлението, че са истински професионалисти и че са съпричастни към съдбите на клиентите си. Ако действително исках да ми намерят партньор, щях да бъда в добри ръце.
— Добре. Щом получиш имената на мъжете, които компютърът е избрал за теб, постъпи така, че да не предизвикаш подозрения. Но определяй срещите си извън агенцията. — Замисли се за миг, сетне продължи: — Ще използваме един малък бар, който също е собственост на Рурк. Няколко цивилни полицаи винаги ще бъдат сред клиентите. Не бива да си показвам носа там. Ако Руди и Пайпър са замесени, ще заподозрат нещо нередно, щом ме видят. По улицата ще патрулира кола без опознавателни знаци. Искам за утре вечер да си определиш срещи поне с трима мъже. Знаеш, че нямаме никакво време. — Погледна часовника си и нетърпеливо забарабани с пръсти по бюрото. — Да отидем в някоя празна зала за конференции. Искам да поговоря с Макнаб и Фийни. Всичко трябва да мине много гладко.
— Ако Макнаб започне да ми се подиграва, ще му смачкам фасона.
— Почакай докато приключим разследването. Тогава прави каквото искаш от него.
Щом премина през огромната порта, Ив видя светлините в далечината. Бяха толкова ярки, че отначало тя се изплаши да не би къщата да гори. Натисна педала за газта и колата се понесе още по-бързо по алеята. Видя очертанията на огромно дърво в огромния прозорец на салона. То беше обгърнато в бяла светлина, която се отразяваше от лъскавите червени и зелени топки, окачени на клоните.
Ив паркира колата и изтича нагоре по стъпалата, отправяйки се към салона. Застана на прага и смаяно се втренчи в елхата. Коледното дърво беше високо поне шест метра, с широки клони. Километри сребристи гирлянди подчертава стотиците разноцветни топки. На върха, стигащ почти до тавана, имаше кристална звезда; всеки неин лъч пулсираше от светлина. Под елхата бяха подредени безброй подаръци, опаковани с пъстра хартия и вързани с огромни панделки.
— Господи! — възкликна Ив.
— Красиво е, нали? — обади се Рурк, който безшумно се беше приближил до нея. Тя едва не подскочи от изненада, сетне попита:
— Откъде си взел толкова висока елха?
— От Орегон. Не е отсечена, а изкоренена и корените са обработени със специален химикал. След Нова година ще подарим елхата… или по-точно елхите на някой парк. — Той прегърна съпругата си през кръста.
— Какво? Нима има и други елхи?
— Да — една още по-висока се издига в балната зала.
— По-голяма ли?
— Елха има и в апартамента на Съмърсет, както и в нашата спалня, ако си спомняш. Мислех тази вечер да я украсим.
— За да украсиш подобна елха ще ти бъде необходима цяла седмица.
— Хората, които наех, поставиха тази украса само за четири часа. — Той се засмя и я целуна по челото. — Нашата елхичка е много по-малка, лесно ще се справим. Искам да споделя този ритуал с теб.
— Никога не съм го правила.
— Аз също, но съм сигурен, че ще успеем.
Ив погледна към огромната елха и кой знае защо изпита безпокойство.
— Имам си работа — заяви и понечи да се отдалечи, но Рурк я накара да спре, обърна я към себе си, сложи ръце на раменете й и я погледна в очите.
— Не желая да преча на работата ти, но май забравяш, че имаш право на личен живот. Аз също. Искам да прекарам една вечер заедно със съпругата ми.
Ив се намръщи.
— Знаеш как мразя да изричаш „съпругата ми“ с този тон.
— Точно затова го правя. — Рурк се разсмя, когато тя се опита да го отблъсне. — В ръцете ми си, лейтенант, и няма да те пусна. — Знаеше, че Ив е способна на бързи контраатаки, ето защо побърза да я вдигне и да я притисне в прегръдките си. — Запомни го и гледай да свикнеш.
— Ако продължаваш, ще ме нервираш.
— В такъв случай първо ще се любим. Опасно е да правя секс с теб, когато съм те разгневил.
— Не искам да се любя — заяви Ив и с раздразнение си помисли, че ще му прави напук само защото изглеждаше толкова самодоволен.
— О, опасност и предизвикателство. Става все по-интересно.
— Пусни ме или ще те ударя.
— Заплахите ти само ме възбуждат.
Ив едва успя да се сдържи и да не се разсмее. Когато Рурк пристъпи в спалнята, тя се приготви за съпротива. Едва по-късно осъзна, че съпругът й сякаш беше прочел мислите й.