Последен патрул
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Патрулите #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: З. Петков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последен патрул». Краткое содержание книги:
„Последен патрул“ — това е пътешествие с най-добрия руски фантаст в търсене на нова истина. Но бъдете внимателни: Сергей Лукяненко не обича прости решения и кратки пътища. Така че приключението обещава да е ярко и увлекателно. Като самият живот, с чието разнообразие може да се сравни само фантастиката „Последен патрул“.
На път?!
— Борис Игнатиевич! Откъде да ви намеря толкова втори и трети? Да оттегля всички от улицата ли?
— Е, не всички. — поправи го Хесер. — Все пак имаме четирима втори. Трети — девет души. Алишер и Александър могат да се вдигнат до трето.
— Кой Александър? Коростилев? — учуди се Иля.
— Не, Маленков.
— Саша — може. — намеси се в разговора Олга. — Готова съм за три дена да го вдигна. Даже за два.
— Чакайте! — възкликнах аз. — Спрете! А не искате ли да чуете и моето мнение?
Хесер ме погледна любопитно:
— Да, искам. Само че имай предвид, че онези, които не успяха да вземат артефакта, рано или късно ще решат, че им е нужен абсолютен маг. А в света има само един. Една. Твоята дъщеря. Е, съгласен ли си да я охраняваме?
— А какво ще каже Светлана?
— Светлана е майка. — меко каза Олга. — Мисля, че помни как веднъж отвлякоха момиченцето. И разбира, че сама не може да я пази денонощно.
— Светлана ще се съгласи, Антоне. — кимна Семьон. — Няма какво да се чудиш.
— Борис Игнатиевич, но какво да правя с улиците? — примоли се Иля. — Официално ви го заявявам като ваш заместник по патрулната служба! Да пускам четвърто и пето ниво на самостоятелна работа? Ами че Тъмните ще ни се качат на главата!
— Няма. — Хесер се намръщи. — Завулон също отделя своите магове от второ и трето ниво за охрана на Надя Городецка.
Аз се хванах за главата. Затова пък Иля веднага се успокои:
— Значи от нас се иска само половината пазачи? Тогава аз…
— Не, не половината. Двама наши и двама Тъмни.
— Хесер! — възкликнах аз.
— Антоне, всичко това се прави за безопасността на дъщеря ти. — твърдо отвърна Хесер. — Край, въпросът е приключен. Продължаваме нататък. Иля, след съвещанието ще останеш да обсъдим кои ще изпратим като телохранители и как да ги екипираме.
Аз мълчах. В душата ми кипеше, но мълчах.
— Засега говорихме само за отбраната. — продължи Хесер. — Разработката на мерки за защита на Патрулите от техническите средства за разузнаване… и от възможните атаки на хора-наемници, възлагам на Олга. Вземи Толик от компютърджиите. И Лас от оперативните работници.
— Та той е слаб маг. — изсумтя Олга.
— Затова пък мисли нестандартно. — каза Хесер. — Що се отнася до бойните сблъсъци между хора и Различни, сама знаеш. Имаш доста опит.
Аз погледнах любопитно към Олга. Оказва се, че имала интересен опит…
— От всички вас искам нещо друго. — продължи Хесер. — Как ще атакуваме?
— Кого? — не издържах аз. — Само ако знаехме кой мъти водата…
— Да атакуваш, не означава непременно да се хвърлиш в бой. — наставнически каза Олга. — Да атакуваш, също означава да извършваш неочаквани за противника ти действия, да проваляш плановете му.
Хесер кимна одобрително.
— Тогава имаме само един изход. — казах аз. — Е, освен търсенето на предателите… предполагам, че Инквизицията претърсва под дърво и камък? Трябва да слезем до седмо ниво. Но щом не можем… верига от Сила?
— Завулон предложи Кръг на Силата. — кимна Хесер. — Но нито ние, акумулирайки Сила един в друг, нито Тъмните, изсмуквайки се един друг докрай… даже с човешко жертвоприношение… все едно, няма да помогне. Бариерата между слоевете на Сумрака се увеличава по експонента. Пресмятали сме го.
— Дори с жертвоприношение? — порази се Семьон.
— Дори. — сухо каза Хесер.
— Онова стихче… на шестия слой. — Аз погледнах към Хесер. — Помните ли, разказвах ви?
— Възпроизведи го. — кимна Хесер.
прочетох аз по памет.
— И какво ни дава това? — почти весело попита Хесер.
— Върви назад, ако си умен като мен. — повторих аз. — Има някакъв заобиколен път към седмия слой! Не е задължително да удряме с глава по стената.
Хесер кимна:
— Правилно. Искаше ми се точно ти да го кажеш.
Семьон ме погледна съчувствено. Е, всичко е ясно. При нас е като в армията — който го е предложил, той го изпълнява.
— Само не надценявайте умствените ми способности. — измърморих аз. — Естествено, ще помисля. И Светлана ще помоля да помисли за това. Но засега нищо не ми хрумва. Може би трябва да се поровим в архивите?
— Ще се поровим. — обеща Хесер. — Но има още един начин…
— И той е предназначен за мен. — казах аз. — Познах ли?
— Антоне, твоята дъщеря е в опасност. — просто каза Хесер.