Лавинен огън
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лавинен огън». Краткое содержание книги:
Престои най-важната битка, а с магията нещо определено не е наред-изчезват пророчески текстове, променят се книги. И Калан? Къде е Калан?
Забравена от всички, заличена от съзнанието им с помощта на коварна древна магия, Майката Изповедник е в плен на зли сили, за които животът няма никаква стойност. Лавинният огън ще заличи съществуването. Лавинният огън ще разплете нишката на живота. Освен ако…
Засега още не бяха разбрали кога точно ще се състои въпросната битка. Като се има предвид колко неясни и капризни бяха по принцип пророчествата, не бе изключено да минат още години. Всъщност бе твърде възможно да се случи едва когато Ричард е на преклонна възраст. На фона на многото трудности, с които се бяха сблъскали през последните няколко години, можеха само да се надяват, че имат достатъчно време да се подготвят. А пророчеството би могло да им помогне в този процес.
Подземията на Двореца на пророците бяха пълни с хиляди томове пророчески книги, но всичко това бе унищожено заедно с двореца, за да не попадне в ръцете на император Джаганг. По-добре да бъдат пожертвани, отколкото да попаднат в ръцете на злонамерен човек.
За съществуването на това място обаче никой не бе и подозирал. То е било скрито със специално заклинание. Ан не можа да потисне възторга си от евентуалните ползи, които биха могли да извлекат.
— Натан… това е чудесно.
Тя се обърна и го погледна. От погледа му тръпки я побиха. Вдигна ръка и нежно го погали по рамото.
— Никога не сме се и надявали на подобна помощ.
— Дори повече от това — загадъчно отвърна той и тръгна напред. — Тук има книги, които ме карат да се съмнявам в устоите на собствения си разум.
— О, най-сетне откри доказателства — усмихна се тя и го последва.
Той се закова на място и я стрелна с изпепеляващ поглед.
— С това шега не бива.
Ан почувства как по тялото и пробягват ледени иглички.
— Ами покажи ми — отвърна със сериозен тон. — Какво откри?
Той поклати глава, сякаш внезапно помръкнал.
— Дори не съм сигурен. — Тръгна да обикаля между масите, които бе сближил, от обичайната му приповдигнатост и нахаканост нямаше и следа. Изглеждаше замислен и мрачен. — Започнах да разпределям книгите.
Ан нямаше търпение да види какво е открил той, но знаеше, че не бива да го пришпорва, че е най-добре да го остави да следва собствения си ритъм и да и разкаже всичко по своя си начин.
— Да ги разпределяш ли?
— На тази купчина трупам такива, които едва ли биха ни били от полза. Става въпрос за пророчества с отминала давност, които съдържат маловажна информация. Или пък други, на непознати езици — такива неща. — Завъртя се и плесна с ръка върху друга купчина. Вдигна се облаче прах. — Всички тези книги ги имахме и в Двореца. — Ръката му обиколи няколкото купчини наоколо. — Всичките. Цялата маса.
Облещила очи, Ан плъзна поглед по етажерките, закачени от двете страни на стените в странната стая.
— Но тук има още много други книги, освен тези, които си натрупал на масите. Тук си отделил само една частица.
— Така е. Засега съм хвърлил само един бегъл, повърхностен поглед. Реших, че ще е по-разумно да изпратя Том да те повика. Трябваше да ти покажа откритието си. А освен това има много за четене. Досега просто избирах някоя книга, разгръщах я и я слагах на съответната купчина.
Ан се запита колко ли от тези книги могат да се окажат полезни и важни, след като са престояли хиляди години под земята. Беше и се случвало да намира книги, повредени от времето и природните стихии, особено от плесен и вода. Огледа внимателно стените и тавана, но не видя влага или мухъл.
— На пръв поглед не се вижда някоя от тези книги да е повредена от вода. Как е възможно мястото да е толкова сухо? По-скоро бих предположила, че през цепнатините в камъка се е просмуквала влага. Направо не мога да повярвам, че книгите изглеждат в толкова добро състояние.
— „Изглеждат“ е добре казано — повтори Натан под мустак.
Тя се обърна и го изгледа изпод вежди.
— Какво искаш да кажеш?
Той махна нервно с ръка.
— Ей, сега, ей сега. Интересното е, че таванът и стените са запечатани с олово, за да не пропускат вода. Освен това цялото място е опаковано с магически щит — за презастраховка. Входът също беше запечатан.
— Но нали бандакарците не познават магията и страната им е откъсната от останалия свят. Нямало е смисъл да се поставят магически щитове — срещу кого?
— Сега щитът около прокълнатата им страна падна — напомни и той.
— Да, така е — Ан потупа брадичката си с пръст. — Как ли точно е станало…
— Сега не е толкова важно как — сви рамене Натан, — макар че и аз си задавам този въпрос.
Махна с ръка, сякаш, за да сложи край на темата.