Аутопсия
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Дайнова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Аутопсия». Краткое содержание книги:
Неговата ненаситност преминаваше всякакви граници. Избухна и вместо милувки се превърна в несдържана стихия: той ме натисна върху дивана със сила. И точно в този момент в мислите ми изплува образът на жена му, отпусната върху възглавниците от светлосин сатен в леглото си подобно на красива кукла в естествена големина. Отпред на халата й имаше голямо тъмночервено петно; деветмилиметровият пистолет лежеше само на сантиметри от отпуснатата й ръка.
Бях отишла на мястото, като единственото нещо, което знаех, бе, че съпругата на кандидата за щатски прокурор се е самоубила. Тогава не познавах Бил. Прегледах жена му. Буквално бях държала сърцето й в ръката си. Тези образи един след друг нахлуха в съзнанието ми, докато лежах в тъмния си хол няколко месеца по-късно.
И след това се отдръпнах от него физически. Никога не бях му казвала истинската причина, въпреки че през следващите дни продължи да ме преследва с удвоена сила. Взаимното ни привличане остана, но между нас се бе издигнала стена. Колкото и да ми се искаше, беше ми просто невъзможно да я съборя или да я прескоча.
Почти не го слушах.
— … И не виждам как би могла да фалшифицираш ДНК-резултатите, освен ако не си организирала цяла конспирация, включваща лабораторията, която провежда изследванията, половината хора от Отдела по съдебна медицина и…
— Какво? — попитах стреснато. — Да фалшифицирам ДНК-резултатите?
— Не ме слушаш — рече той нетърпеливо.
— Явно нещо съм изпуснала.
— Казах, че никой не би могъл да те обвини, че фалшифицираш каквото и да било на този етап. Така че нашите отношения нямат нищо общо с това, което си мисля.
— Добре.
— Само че… — каза той и се запъна.
— Само че какво?! — попитах аз. И когато той отново пресуши чашата си, добавих: — Бил, ще трябва да караш.
Той само махна с ръка.
— Какво има тогава? — попитах отново. — Какво?
Той стисна устни, като отбягваше погледа ми. И след това бавно започна да говори:
— Просто не знам как ще гледат на теб съдебните заседатели, когато стигнем до съда.
Ако ме беше ударил през лицето, нямаше да бъда толкова зашеметена.
— Господи… Ти знаеш нещо… Какво? Какво? Какво смята да прави този кучи син? Иска да ме уволни заради тази проклета история с компютъра, това ли ти каза?
— Амбърги? Нищо не смята да прави. По дяволите, то няма и нужда. Ако вината за изтичането на информация се стовари върху твоята служба и ако обществеността в края на краищата повярва, че убиецът напада все по-често заради сензационните репортажи, тогава ще искат главата ти. На хората им трябва виновник. Аз не мога да си позволя главният ми свидетел да няма доверието на обществото или да е непопулярен.
— И това ли обсъждахте двамата с Танър толкова задълбочено днес следобед? — Много малко още ми трябваше, за да се разплача. — Видях ви на улицата, излизахте от ресторант „Пекин“…
Последва дълга пауза. Той също ме беше видял, но се беше престорил, че не ме забелязва. Защо? Защото той и Танър сигурно са говорили за мен!
— Обсъждахме случаите — отговори той уклончиво. — Обсъждахме много неща.
Бях толкова ядосана, чувствах се токова засегната, че не знаех какво щях да кажа, ако си бях отворила устата.
— Слушай — каза той уморено, разхлабвайки вратовръзката си и разкопчавайки горното копче на ризата си. — Ето че някъде сбъркахме. Не исках да прозвучи по този начин. Кълна ти се. Сега и ти си разстроена, и аз също. Извинявай.
Мълчанието ми беше като леден блок.
Той пое дълбоко дъх.
— Просто имаме съвсем истински проблем и би трябвало да ги решаваме заедно. Аз само ти обрисувах най-лошия вариант, така че да можем да бъдем подготвени, окей?
— А какво точно очакваш да направя? — попитах аз, опитвайки се да отмервам всяка дума, за да не ми изневери гласът.
— Премисли всяка своя стъпка пет пъти. Като в тениса. Когато не си във форма или си изнервен, трябва да играеш много внимателно. Да се съсредоточаваш върху всеки удар, да не изпускаш топката от око дори и за миг.
В някои случаи аналогиите му с тениса ме нервираха. Този бе точно такъв случай.
— Винаги мисля за това, което правя — казах аз заядливо, — няма нужда да ме учиш как да си върша работата. Нямам репутация за изпуснати топки.