Планетата на прокълнатите [Planet of the Damned - bg]

— Не зная. Не съм сигурен. Трябва първо да го сравня с някои предишни записи в базата. Може да е от каменната стена на кулата — някои местни скални образци имат необичайно висок естествен радиоактивен фон. Не е изключено дозиметърът да се е повлиял от приборите с фосфоресциращи екрани. Но възможно е също така, да е една от онези тактически атомни бомби, които вече изстрелваха по нас. Търговците на оръжие ги продават с купища.

— Или да са кобалтовите бомби?

— Или да са те — кимна Телт, докато прибираше набързо приборите. — Слабо екранирана, или стара бомба с пукнатини в обшивката би оставила подобна следа. Достатъчно е дори съвсем незабележимо радиоактивно излъчване.

— Защо не повикаш Хис по-радиото и да да му съобщиш?

— Не искам да ни засекат подслушвателните постове на дядо Крафт. Това е наш проблем — ако не греша в предположенията си. За по-голяма сигурност първо трябва да проверя старите записи. Имам предчувствието, че този път нападението ще е успешно. Хайде да стоварим трупа — той помогна на Брайън да измъкнат тежкия, неудобен вързоп, сетне скочи на седалката на водача.

— Почакай малко — извика Брайън. — Да имаш в аптечката нещо подходящо за Лиа? Направо е смазана от преживяното. Едва ли ще изпадне в истерия, по-скоро се е затворила в себе си. Не иска да ме чуе, само лежи и повторя, че трябвало да я отведа у дома.

— Ще ти дам едно лекарство — кимна Телт и вдигна капака на аптечката. — Знам какво й е — нашите лекари му викат следубийствен синдром. Често съм го наблюдавал при момчетата. Не е лесно, когато си израсъл с идеята за ненасилие и изведнъж се налага да убиваш. Някои от нашите направо се побъркаха, имаше истерии и какво ли не още. Тогава лекарите забъркаха тази смес. Не знам как действа, предполагам че вътре има транквилизатори и корови стимулатори. Но направо изтрива най-пресните спомени. Някъде за периода от десет — дванадесет часа. Не можеш да се тревожиш от нещо, което не помниш,. — Той извади един малък запечатан пакет. — Инструкциите са написани върху опаковката. Успех.

— Успех — повтори Брайън и стисна мазолестата длан на техника. — Ако следите наистина са от бомба — обади се. — Той огледа улицата, за да провери дали е пуста, след това натисна бутона на вратата. Пустиноходът изскочи под яркото слънце и се изгуби от погледа му, а шумът от двигателя бързо утихна в далечината. Брайън затвори вратата и се върна при Лиа. Улв продължаваше да клечи до стената.

В пакета имаше спринцовка за еднократна употреба. Лиа не издаде звук, когато Брайън махна капачката и заби иглата в рамото й. Само въздъхна и отново затвори очи.

След като се увери, че спи спокойно, Брайън довлече увитото в платно тяло на магтера. Покрай стената имаше пейка и той го намести, не без известни усилия, върху нея. Разви платното и чифт безжизнени очи се вторачиха в неговите.

Брайън разряза с помощта на ножа усуканите, подгизнали от кръв дрехи. Под наметалото, около кръста на трупа, бе привързан познатият дисиански пояс с най-различни предмети. Този факт можеше да има двояко значение. Човек, или човекоподобно, съществото трябваше да живее на Дис. Брайън хвърли пояса настрани, заедно с другите дрехи. Трупът лежеше пред него — гол, покрит с рани и кръв.