Героят на времето
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-186-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Героят на времето». Краткое содержание книги:
— Ти си колос. И го знаеш.
— Трябва да имам къща — отвърна Човек. — Като тези.
— Това не са къщи, а шатри. Не бива да обикаляш лагера. Трябваше да останеш при другите колоси.
Човек се обърна и погледна на юг, където, отделена от хората, се намираше армията на колосите. Бяха към двайсет хиляди, всички под контрола на Елънд. Той бе поел тази задача тъй като що се отнася до грубата сила, бе много помощен аломант от Вин.
Човек пак се обърна към Вин.
— Защо?
— Защо трябва да останеш при другите ли? Защото плашиш хората в лагера.
— Тогава нека ме нападнат — отвърна Човек.
— Ето защо не си човек — заяви Вин. — Ние не нападаме хора само защото ни изнервят.
— Да — потвърди той. — Карате нас да ги избиваме.
Вин се сепна и завъртя учудено глава. Но Човек продължаваше да разглежда лагера. Лицето му, насечено от кървави резки, беше непроницаемо, но на Вин й се стори, че долавя в него някаква… тъга?
— Ти си една от нас — заяви той.
— Аз ли? — Вин се ококори.
— Ти си като нас — повтори той. — Не си като тях.
— Защо го казваш?
Човек сведе очи към нея.
— Заради мъглата.
По гърба й пробягаха ледени тръпки.
— Какво искаш да кажеш?
Човек не отговори.
— Човек — каза тя, решила да смени тактиката. — Какво мислиш за мъглите?
— Те идват нощем.
Вин кимна.
— Да, но какво мислиш за тях? Твоите сънародници боят ли се от мъглите? Те убиват ли някои от тях?
— Убиват мечовете — отвърна Човек. — Дъждът не убива. Саждите не убиват. Мъглите не убиват.
„Здрава логика — помисли Вин. — Преди година бих се съгласила с нея“. Тя се готвеше да смени темата, но Човек продължи.
— Мразя ги — заяви той.
Вин го погледна.
— Мразя ги, защото те ме мразят — рече Човек. — Ти го чувстваш.
— Да — отвърна Вин, изненадана от себе си. — Така е.
Човек я гледаше. По бузата му се стичаше капка кръв.
Търкулна се надолу и се смеси със саждите по синкавата кожа. Той кимна, сякаш одобряваше прямия й отговор.
Вин потрепери. „Мъглите не са живи. Не може да ме мразят. Въобразявам си“.
Но… веднъж бе почерпила сила от мъглите. Когато се би с лорд Владетеля — тогава по някакъв начин успя да го надвие. Сякаш не металите, а мъглите подхраниха аломантичните й сили. Единствено благодарение на тях бе успяла да победи могъщия си противник.
Но това беше отдавна и тя така и не бе успяла да повтори опита си. Беше се опитвала многократно и безуспешно и напоследък все по-често си мислеше, че вероятно греши. Още повече че в последно време мъглите се държаха враждебно. Опитваше се да си внуши, че в тях няма нищо свръхестествено, но знаеше, че не е вярно. Как иначе би обяснила мъгливия призрак, който се бе опитал да убие Елънд — и след това го бе спасил, като й бе показал как да го превърне в аломант? Той беше съвсем реален, макар да не го бе виждала оттогава.
Как би обяснила и колебанията, които изпитваше към мъглите, или начина, по който те се отдръпваха от нея? Фактът, че не влизаха на закрито и че убиваха навън? Всичко това потвърждаваше думите на Човек. Мъглите я мразеха — Дълбината я мразеше. Длъжна бе да признае нещо, на което се бе съпротивлявала толкова дълго.
Мъглите бяха неин враг.
16.
Наричат ги саванти1. Мъже и жени, които могат да горят метали толкова дълго, че постоянният прилив на аломантична сила променя телата им.
В повечето случаи и при по-голямата част от металите промените са незначителни. Така например горящите бронз неусетно се превръщат в бронзови саванти. От продължителната употреба на този метал се разширява обхватът им. Много по-опасно е да бъдеш пютриумен савант, тъй като това е свързано с огромни телесни натоварвания. Тези саванти по правило загиват, преди процесът да бъде завършен, и по мое мнение крайният резултат не си заслужава усилията.
Но калаените саванти… те са нещо специално. Надарени със сетива отвъд способностите на всеки аломант, те започват да робуват на това, което докосват, чуват, виждат, подушват или вкусват. Ала свръхнормалните възможности на сетивата им им осигуряват невероятно предимство.
Би могло да се спори дали аломантичният савант, подобно на инквизитора, променен от хемалургичен клин, все още принадлежи към човешкия род.
Дух се събуди в мрак.
Напоследък това му се случваше все по-рядко. Усещаше кърпата, пристягаща очите и ушите му. Тя се впиваше в свръхчувствителната му кожа, но така беше по-добре, отколкото без нея. Звездната светлина в очите му бе също толкова ярка, колкото и слънчевата, а стъпките в коридора отекваха като гръмотевичен тътен. Дори зад плътната превръзка и със затъкнатия в ушите восък, дори със спуснати завеси, понякога бе почти невъзможно да заспи.
1
От фр. savant — учен, специалист. В науката е известен Синдромът на саванта, наричан съкратено савантизъм, описан от Дарълд Трафърт, като рядко състояние, при което пациенти с отклонения в развитието от типа на аутизъм притежават „остров на гениалността“ — силно изразена способност в една или няколко области на познанието. — Б.пр.